Литературите на съседни народи невинаги живеят достатъчно близо една до друга. Със „Седем турски хайку“ Димитър Анакиев отваря малък прозорец към поезия, която рядко достига до българския читател в своята кратка форма. Подборът среща седем различни гласа и показва хайку не като затворена национална традиция, а като подвижно литературно пространство, в което всяка култура разпознава и преобразява света по свой начин.
Морето на Орхан Вели се появява като обещание и предупреждение да не се учудваме пред откриващото се. Разцъфналата липа на Йелда Караташ сближава детството и смъртта. При Оруч Аруоба южният вятър заличава границата между листото и дъжда, а почукването в стихотворението на Джемал Сюрея отвежда към собствената самота, застанала пред вратата. Бехчет Неджатигил превръща освобождаването на малките буболечки в миг на лекота; Пелин Йозер изгражда от листа и сняг крехко зимно убежище; Кадир Айдемир вижда в падащото листо въпрос за сърцето и женската природа на септември.
Седемте миниатюри са различни по интонация и образност, но ги свързва вниманието към онзи кратък миг, в който видимото се разтваря и допуска друго значение. Те не предлагат обща картина на турската литература и не се опитват да я представят изчерпателно, но са седем внимателно избрани докосвания до нея, достатъчни да събудят любопитството към различни поетики, култури и начини на виждане. Публикуваме ги с желанието страниците на „Картини с думи и багри“ да продължават да срещат читателя с литературни гласове, които все още познаваме недостатъчно.
ДИМИТЪР АНАКИЕВ ПРЕДСТАВЯ:
СЕДЕМ ТУРСКИ ХАЙКУ
*
Към Гемлик
Ще видиш морето
Не се учудвай
Орхан Вели
*
Колко близо до смъртта
е липата, отрупана с цвят,
от моето незабравимо детство
Йелда Караташ
*
Пристигна „лодосът“ ¹
неразличимо: кое е листо,
кое е дъжд…
¹ Лодос, южен вятър.
Оруч Аруоба
*
На вратата ми се почука –
„туп, туп“ отворих я, а там –
собствената ми самота
Джемал Сюрея
*
Летете, малки буболечки,
летете, малки буболечки,
казвам аз – и те отлитат.
Бехчет Неджатигил
*
Загърни се в зимата –
листа за одеяло,
сняг за стъклена хижа.
Пелин Йозер
*
Лист пада,
притискам сърцето си –
жена ли е септември?
Кадир Айдемир
Подбор и превод: Димитър Анакиев
Всяко едно от тези седем хайку, представени от г-н Димитър Анакиев във списанието, носи със себе си оная тъга, за която не подозираме в ежедневието си. Дори това, че буболечките отлитат, когато ние им кажем да отлетят е много тъжно. Дори и падалият лист, който притиска сърцето – защо ли? Дори и собствената ни самота, която е само на нашата врата, че снегът е нужен за стъклената хижа, в която се надяваме да се стоплим… Колко много искреност има в контраста между близката смърт на старото дърво и споменът от детството за нея, както и в неразличимото присъствие на есенните листа и дъждовните капки. Тъга има и в хайкуто,което ни подготвя, че когато видим морето – ще се учудим, защото ще е първата ни закъсняла среща с него… Благодаря за тази вълнуваща среща с непознатите автори и познати изживявания, свързани с тъгата, от която не бягаме. Всяко едно от тези хайку ни напомня за класика и непреходност, според мен.