Когато кокошката и патката започват да спорят коя от тях е по-достойна за вниманието на петела, целият селски двор се превръща в сцена на едно твърде човешко съперничество. Едната предлага сигурността на дома, топлото гнездо и всекидневната вярност; другата, свободата на водата и свят, в който небето се оглежда. А петелът с готовност приема възхищението и на двете, докато не му се налага да отговори какво самият той дава в замяна.

В хумористичната басня „Кокошката и патката“ Планимир Петров изгражда кратък и лесно разпознаваем сюжет за ревността, самодоволството и състезанието за чуждо одобрение. Героите са животни, но поведението им носи всички слабости на човешките отношения: желанието да бъдем избрани, склонността да доказваме превъзходството си и увереността на онзи, който е приел вниманието на другите за свое естествено право. Гледната точка е преобърната от старата гъска, единствения наблюдател, който не участва в спора. Нейният въпрос измества вниманието от съперничките към предполагаемата „награда“: не коя от двете е по-достойна за петела, а дали петелът е достоен за някоя от тях.

Майстор на афоризма и кратката поучителна форма, Планимир Петров разгръща нравственото наблюдение в малка комична сцена. Баснята защитава самоуважението и напомня, че победата в едно съревнование невинаги означава истинска придобивка.

КОКОШКАТА И ПАТКАТА – хумористична басня на Планимир Петров

Веднъж в селския двор кокошката и патката се скарали за един петел.

– Той е мой! – разперила крила кокошката. – С мен живее, с моето ято ходи, моите яйца пази. Благодарна съм му от сърце!

– Твой ли? – изкрякала патката. – Като ме види край гьола, шията си изправя, перушината си преглажда и пак до водата ме изпраща! Ти какво можеш да му дадеш? Само прах и зърно! А аз му показвам свят, в който небето се оглежда във водата!

– Светът ти е мокър! – отвърнала кокошката. – И любовта ти е такава: днес я има, утре отплавала!

– По-добре да отплаваш, отколкото цял живот да ровиш в една и съща кал! – засмяла се патката.

Думите станали остри като човки. Кокошката закуткудякала, патката заграчила, а останалите птици зарязали храната и се събрали да гледат сеир.

Най-сетне се появил петелът. Вървял гордо, с високо вдигната глава, сякаш целият двор му бил бащиния.

– Кажи сега! – пристъпила кокошката. – Коя от нас обичаш?

– Да, кажи! – настояла патката. – На коя принадлежиш?

Петелът погледнал ту едната, ту другата. После изкукуригал и важно заявил:

– Аз съм свободен самец! Не принадлежа никому!

Кокошката се възмутила:

– Когато имаше нужда от топло гнездо, при мен идваше!

Патката добавила:

– А когато искаше да се похвалиш пред другите, край мен се перчеше!

Петелът се почесал с крак зад ухото, но не измислил какво да отговори. Всяка от тях знаела по нещо за него, което предпочитал да премълчава.

Тогава старата гъска, която дотогава мълчаливо кълвяла край плета, вдигнала глава и рекла:

– Чудя ви се, жени! Цял ден спорите коя от вас е по-достойна за един петел, а нито веднъж не попитахте дали той е достоен за някоя от вас.

Дворът притихнал. Кокошката свела глава, а патката замълчала. Петелът, който допреди малко се мислел за награда, изведнъж се почувствал като стока на пазара.

На другия ден кокошката спокойно кълвяла зърното си, а патката плувала в гьола. Никоя вече не се надпреварвала да се хареса на петела.

А той останал сам насред двора.

Когато двама се борят за нечие внимание, често забравят да се попитат дали то заслужава борбата им. Защото не всяка победа е придобивка.

Преди да се състезаваш за наградата, провери дали наистина е награда.

Планимир Петров