Антонина Василева е на 25 години. Рисува от дете. Завършила е Национално училище за изящни изкуства  „Илия Петров“. Учи Графичен дизайн във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“.

Имам публикации във вестник за астрономия Телескоп.

Нейни картини са представени в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2024 по препоръка на Людмила Данова.

Валентина Йорданова е родена в град Мездра. Избира за свой артистичен псевдоним името Accordia.

Завършва специалностите “Предучилищна педагогика” и “Психология”. Старши учител е в ДГ “Роза” в родния си град.

Пише стихове още от ученическите си години.

“Обичам поезията – за мен тя е дар, така, както и моето дългоочаквано дете. Всичко, което е написано от мен, извира от душата ми, дори може да се нарече белег от радост, болка, тъга, любов, мечти, копнежи, предателство…” – сподеделя.

Участва в различни поетични конкурси и има награди от тях.

Има публикации в алманаси и литературни сборници на издателствата “Буквите”, “Лунна светлина 13”; “Авторски тефтери”, “Ини Ино” и “Многоточие”.

Създава страница във фейсбук “Докосване със сърцето – в рими”, където публикува свои стихове. През есента ще издаде първата си книга с любовна поезия.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2024.

Виктор Руменов Марешов е роден в с. Гиген, което е известно с най-големия римски град в Долнодунавската низина – Улпия Ескус. Завършва средно образование в родното си село.

Първата му магистратура е по публична администрация, а втората – по специалността “Педагогика на обучението по български език и литература”.

Ето какво споделя за себе си:

“Като действащ учител, интересът ми към литературата е естествен, спонтанен. Философските ми възгледи за заобикалящия свят са широко застъпени в творчеството ми. Християнски гностицизъм – “Знаците са навсякъде около нас.., само трябва да прогледнем.” – е моето твърдение.

Понякога съм малко асоциален, свръхкритичен, но винаги позитивен.“

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2024.

Владан Лалович е роден през 1968 г. По образование е юрист и медиевист. Известен е със своята класическа поезия, която е преведена на пет езика. Освен това пише хайку. Привлича вниманието към себе си като хайку поет с първата си сбирка с хайку „Плаващият свят“. Най-известното му хайку „Душата се ражда“ е публикувано в престижното японско списание „Ко“.

Превежда от български на черногорски език стихосбирката на Димитър Анакиев „Спонтанно съзнание, 55 танки от Болдер, Колорадо.“ на изд. gabriell-e-lit.

Член на журито на второто издание на Националния конкурс за танка поезия “Черешовите води на българската танка”.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2024 г.

Даниел Йорданов – Алберчи е роден през 1971 г. в гр. Бургас. Завършва Художествената гимназия в родния си град и специалност „Графика“ през 1994 г. във Великотърновския университет.

Творчеството му е фокусирано в сферата на живописта, графиката, стенописа, интериорния дизайн, стъклописите и витражите.

Участва в много национални и международни групови изложби и има над двадесет самостоятелни изложби.

Негови творби са притежание на колекции в България, Англия, САЩ, Германия, Белгия, Холандия, Франция, Италия, Австрия, Гърция.

Водещи в творчеството му са идеите, че „Изкуството му може да бъде пътеката към вътрешната свобода на човека“, и че „Ако неговото изкуство говори, няма нужда от повече обяснения.“ 

Представен в бр. 2/2024 с витражите си в храм “Св. св. Кирил и Методий” в Бургас и интервю на Тодор Горанов.  

Ива Харизанова живее и работи в град Разград.

Има издадена стихосбирка със заглавие „Незавинаги“ от издателство ATL, София през 2022 г.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2024.

Мария Илиева е родена в малко крайдунавско градче. Живее и работи в София.

Обича да пише поезия и проза и от 2023 г. участва в литературни конкурси, сборници и антологии. Има публикации в няколко Алманаха на издателство “Буквите” и сборници на издателство „ Лунна светлина 13”.

Първа награда печели в конкурса „Любов” на издателство „ИниИно” през януари 2024 г., а със стихотворението „Писмо на Надеждата” печели първо място в категория Поезия в национален благотворителен конкурс „Пролетта ражда надеждата” през април 2024 г.

Ето какво споделя за себе си:

Винаги съм се впечатлявала от постъпките на хората. Въодушевявала съм се от добрите и благородни постъпки, но понякога съм била свидетел и на грозни и лоши действия, които ме отчайваха, нараняваха, и често си задавах въпроса „Защо?“ и размишлявах…
Така започнах да пиша.

Обичам да пиша стихове, наситени с емоции и чувства. А човешката душа разкрива разноликия им спектър. Обичам да се потапям в размисъл и със стиховете си да въздействам положително на читателите. Удоволствие е да творя, защото поезията за мен е гласът на душата.“

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2024 по препоръка на Людмила Данова.

Тудор Аргези (Tudor Arghezi, псевдоним на Йон Нае Теодореску), румънски поет, прозаик, литературен критик е роден на 21.05.1880 г. в Търгу Жиу, Югозападна Румъния, в планинския подкарпатски окръг Горж на десния бряг на река Олт, а според други данни – в Букурещ. 

Печата от края на 19 век (1896), но издава първата си книга със стихове едва през 1927 г. Aвтор на книгите със стихове: „Необходими думи” (1927), „Вечерни стихове” (1935), „Пролетни медальони” (1936), „Седем песни със затворена уста” (1939), „Сто и една поема” (1947), „1907″ (1955), „Песен за човека” (1956), „Листа” (1961), „Лирика” (1964) и др., романите „Дървени икони” (1930), „Бележки от страната Кути” (1933), „Очите на св. Богородица” (1934), „Гробището на Благовещение” (1936), „Спомени от затвора „Черната врата”, книгите за деца „Стихове за букварчето”, „Какво имаш с мене, ветре?!” и др. Член на Румънската академия (1955). Носител на Държавна награда на Румъния (1955). Негови книги са издавани на български език. Умира на 14 юли 1967 г. в Букурещ.

Представен в бр. 2/2025 на сп. “Картини с думи и багри” с коментар и превод на избрани стихове от Огнян Стамболиев.