Юбилейният брой 3/2023 (20) на списание „Картини с думи и багри“ събира още повече автори от различни литературни и художествени полета – поезия, проза, критика, превод и визуални изкуства. Тази страница представя всички творци, включени в броя с кратки биографични бележки за новите автори и връзки към публикациите на вече публикувалите в списанието автори. Тя служи като навигационен център, който обединява творческите профили и поддържа традицията на списанието да представя както утвърдени имена, така и нови гласове в съвременните литература и визуални изкуства.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ
АННА ФЕРИЕРО
БАНЯ НАЦУИШИ
БИЛАЛ ЛАЙПАНОВ

Билал Лайпанов е роден на 12.04.1955 г. в село Кок-Сай, република Киргизстан. По националност е карачаевец.
Завършва Литературния институт в Москва (1984) и специалния факултет ИСАА при МГУ (1993).
Публикува от 1970 г. Първата му книга е издадена през 1981 г. Член на Съюза на писателите на СССР (1988) и член на Съюза на журналистите на СССР (1988).
От 1990 г. живее в емиграция. Отговорен секретар на Съюза на карачаевските писатели (1993). В 1993-1998 г. излизат Събрани съчинения в 10 тома на карачаевски език, а през 1993-1996 г. – Съчинения в три тома на руски език.
Автор на стихове, драми, повести, романи, стихопрози, публицистика, изследвания. Превежда на карачаевски език “Хамлет” на Шекспир, “Малките трагедии” на Пушкин и др.
Почетен доктор на КЧГУ (2002). Народен поет на КЧР (2003). Почетен академик от Международната Тюркска академия (2004). Член на Съюза на писателите на Норвегия (2004).
През 2006 г. по инициатива на Чингиз Айтматов, Карачаево-Черкезкият Държавен Университет издига кандидатурата му за Нобелова награда за литература. Негови творби са превеждани на турски, норвежки и др. езици.
В лични разговори твърди, че балкаро-карачаевците и българите са родствени народи.
Представен за публикуване в бр. 3/2023 на сп. “Картини с думи и багри” от проф. Цонка Великова
БОРИС ЦВЕТАНОВ
ВАЛЕНТИН БАРОВ
ВАЛЕНТИН БАКЪРДЖИЕВ

Валентин Бакърджиев е роден в Сливен. Завършва Художествена гимназия „Димитър Добрович“ в родния си град, а след това Националната художествена академия в София. След това живее и твори в Доминиканската Република и Италия. От 15 години живее и работи в Амстердам. Създава устойчиви проекти, като използва естествени, рециклирани и преработени материали. Има самостоятелни изложби в Париж, Амстердам, Женева, Шанхай, Милано и Чикаго. Това е негова четвърта самостоятелна изява в България за последните две години.
Интересно е да споменем проекта „Индиго“, представен през м. април в Галерия „Мисията“ към Държавния културен институт при министъра на външните работи, както и изложбата „El Camino – The Road“, която ще бъде открита на 12-ти октомври т. г. в посолството на Мексико в Хага, с подкрепата на българското посолство.
Представен в рубриката “Анонси” с изложбата си “Издигането” в бр. 3/2023
ВАНЯ КОЛЕВА

Ваня Колева Колева е родена на 30 октомври 1967 г. Завършва Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, специалност „Българска филология“ (1992).
От 1998 г. е с образователна и научна степен „доктор“ – след защита пред ВАК на дисертация на тема „Дискурс на красотата (Женските образи в българските народни песни)“; научен ръководител е проф. д-р Надежда Драгова.
Научните ѝ интереси са в областта на българския фолклор, българската литература от XIX – XXI век и българския език. Участва с доклади в научни конференции. Има публикации в научни сборници, в централния и в периодичния печат.
Работи като коректор във варненските ежедневници „Народно дело“, „Черноморие“ и „Черно море днес“. Коректор и редактор – в издателство „Наука и икономика“ към Икономически университет – Варна, а от 2016 г. – във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна. Преподавател по дисциплината „Вербална и писмена комуникация“ във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ за зимния семестър на учебната 2018/2019 г.
От 2008 г. е научен секретар за България на българо-австрийския Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ към Факултета по хуманитарни науки на ШУ „Епископ Константин Преславски“.
От 2010 г. е член на Сдружението на писателите – Варна, а от ноември 2015 г. е член на неговия Управителен съвет. От 2019 г. е главен редактор на в. КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“), печатния орган на Сдружението.
Има множество отличия и награди в областта на образованието и литературата.
Автор е на книгите: „Естетика и ритуал. Женската красота в българските народни песни“ (Бургас, 1999); допълнено електр. издание – LiterNet, 26.10.2002 г., „Фолклор, митология и литература“ (Варна, 2007). „Часовникът и воденицата. Българският фолклор и литература“ (София, 2014). „Къде грешим най-често? Наръчник по правопис и пунктуация със задачи за упражнения. 7 – 12 клас“ (София, 2004, в съавторство с Драгомир Чанков).
Член е на Съюза на българските писатели – от 2016 г.
Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2023.
Портрет на Ваня Колева, худ. Радко Мурзов
ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
ВЕСЕЛИНА КОЖУХАРОВА
ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА
ГАЛИНА РОЗОРА
Галина Розора е бежанка от Украйна, която живее в София и изучава български език.
Преподавателката й Невена Лилова казва за нея: “Галина навърши току-що 73, била учителка по математика в Киев. Водила е и курсове по компютърна грамотност. Страстна туристка.”
Представена в бр. 3/2023 на сп. “Картини с думи и багри” с есето “Черни връх”, написано на български език.
ГЕНКО ГЕНКОВ

Генко Генков е роден на 1 февруари 1923 година в село Чоба, Пловдивско. Израства в Бургас. Завършва Полукласическата гимназия в Бургас. През 1948 г. завършва Националната художествена академия при проф. Дечко Узунов.
През 50-те години, заради изказвания срещу властта, е бил въдворен две години в лагера край Белене, както и нееднократно в психиатрични болници.
Първата му самостоятелна изложба е през 1965 година, а през 1973 е организирана ретроспективна изложба по случай петдесетата му годишнина. От 1972 година е носител на орден „Кирил и Методий“, ІІІ степен.
Предпоследната му самостоятелна изложба е през 1993 година, а последната през 2006 г., представена в СГХГ, а по-късно в Рим.
Умира на 3 март 2006 г. в София.
Представен с редакционна статия в рубриката “Паметта на изкуството” в бр. 3/2023
ДЕЙВИД ГЕОРГИЕВ

Дейвид Георгиев е роден на 21.01.2004 г., в град Исперих. Завършва Национално училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов” в град Русе със специалност поп и джаз пеене. Увлича се по творческото писане и твори в много литературни жанрове.
Има блог-страница, в която качва есета и лични размисли по социални теми: https://georgieffspoetry.blogspot.com/
Занимава се с музика от съвсем малък.
Отскоро участва във вокално акапелно трио, което убедително стъпва на сцената. Обича да снима и да описва природата около себе си.
Първото си стихотворение пише на 8 години – “Жълтите поля”, в което описва труда на хората на село. С него печели Първо място в ученически конкурс. От 2020 година започва да твори активно.
Печели Голямата награда за журналистика “Стоян Михайловски” 2020. Участва в национален ученически конкурс за рецитиране и печели Първа награда за съвременна поезия 2022. Озвучава с гласа си пиеса “Тези вълшебства в живота къде са?”. През 2022 печели Трета награда за журналистика “Стоян Михайловски”. През 2023 той е най-младият участник в национален конкурс за любовно хайку в месеца на любовта, където печели Първа награда.
Партнира си с научното списание НАУКА БГ, като пише седем научни статии и взима интервю от професор по приложна математика и статистика.
Печели Първа награда за поезия – “Пробуждане” 2023, участва в Национален конкурс за танка поезия.
Преди месец печели Първо място и Специалната награда (участие в експедиция “По обратния път на дедите ни” в Република Турция), на Националния конкурс “Завръщане към корените” за есе 2023.
Има множество участия в национални и международни певчески конкурси, участие в радио Русе.
Пише сценарии и текстове за песни, кратки разкази и проза.
През април тази година издава стихосбирката си “Любовни писма”. Пише и първата си книга – “Плажът под смокиновата сянка”.
Приет е първи курс бакалавър по Медии и журналистика в УНСС, град София и ще започне да се обучава тази година
Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2023.
ДИМИТЪР АНАКИЕВ
ДОБРИНА СИМОВА
ДРАГАН РИСТИЧ
Драган Й. Ристич (1948, Ниш) е преводач на художествена литература, писател, поет, сатирик, съставител на антологии и редактор.
Пише разкази, афоризми, поезия, есета, танка и хайку поезия.
От 1996 г. е главен редактор на „Хайку новини“.
Негови хайку са преведени на 18 езика и има 93 награди, а разказите му – на немски, български и македонски.
Член е на UKS (Асоциация на писателите на Сърбия) и UKPS (Асоциация на литературните преводачи на Сърбия), DHG (Немско хайку общество), WHA (Световна хайку асоциация), UHTS (Обединено дружество на хайку и танка), Общество на Художници „Слава“ Ниш, беше председател на Дружеството на писателите и литературните преводачи в Ниш.
Освен три книги с преводи на немски автори (Бертолт Брехт, Елиас Канети, Ерих Фрид) и осем книги с преводи на хайку поезия от сръбски автори на немски, той редактира няколко книги и антологии, автор е на три книги с афоризми, една книга на поезия, първата книга с танки на сръбски, дванадесет книги с хайку поезия, две книги в съавторство и пет самостоятелни книги с разкази.
Член е на журито на Националния конкурс за танка поезия “Черешовите води на българската танка”, организиран за първи път през 2023 г. от издателство gabriell-e-lit и поетична група “Българско съвременно хайку и танка”.
Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2023.
ЕМИЛИЯ ЮКЕР
ЖИВКА ТАНЧЕВА
ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ
ИВАН СЕЛАНОВСКИ
ИВАНКА ПАВЛОВА
ИКУЙО ЙОШИМУРА
ИЛИЯНА КРЪСТЕВА
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ
КИРИЛ ДИМИТРОВ
КРЪСТЬО ХАДЖИИВАНОВ
КЪНЧО ВЕЛИКОВ
ЛЮДМИЛА ДАНОВА
ЛЮДМИЛА ХРИСТОВА
МАРА БЕЛЧЕВА
МАРГАРИТА НЕШКОВА
МАРИЯ ДИМИТРОВА

Мария Димитрова e родена в град Кърджали през 1967 година. През 1990 г. завършва Руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Работи в регионални вестници в родния си град, където публикува статии, поезия и проза. Публикува свои творби в сайта “Откровения”.
Автор е на стихосбирките “Клоунът не ме обича” /1995/ и “Междувремие” /2000/.
Участва в първото издание на Националния конкурс за танка поезия “Черешовите води на българската танка”, организирано от издателство gabriell-e-lit и поетична група “Българско съвременно хайку и танка”, като печели отличие на цялостно представяне, първо място в раздел “Танка проза” и трето място в раздел “Ренсаку”. Конкурсните творби са публикувани в бр. 2/2023 на сп. “Картини с думи и багри”.
Става автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2023.
МАРИЯ ПРИМАЧЕНКО

Представена в рубриката “На фокус” в бр. 3/2023 на сп. “Картини с думи и багри”
МАЯ ЦЕКОВА
МИНЧО ТОДОРОВ
НАДЕЖДА БОНЕВА
ОГНЯН БАКЪРДЖИЕВ
ОЛЕНА МАТИЖЕВА
Олена Матижева е бежанка от Украйна, която живее в София и изучава български език.
Преподавателката й Невена Лилова казва за нея: “Олена рисува с акварел, изрязва, обича концерти, учила е китара и танц. От Харков, на средна възраст. По професия – администратор.”
Представена в бр. 3/2023 на сп. “Картини с думи и багри” с есето “Среща в градината”, написано на български език.
ПАВЛИНА ПЕТКОВА
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ

Пламен Владимиров Георгиев е роден на 09.02.1957 г. в град Кюстендил.
Автор e на две книги със сатирични диалози – „Керванът си върви” (2006), „Кучетата си лаят” (2010) и една с афоризми – „Афоризми от ясно небе” (2011).
Сътрудничи на вестник „24 часа” в рубриката „Малкият Иванчо” от 1996 г. Пише също така за вестник „Трета възраст”, „Стършел”, „Словото днес” и други.
Рисува и карикатури. През 2004 г. спечелва почетна награда на фестивал на карикатурата в Южна Корея.
Живее в град София.
Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2023.
ПЛАНИМИР ПЕТРОВ
РАДКО МУРЗОВ

Радко Мурзов е роден в Карнобат.
Завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Следвайки творческия си импулс, завършва с отличие и живопис в Национална художествена академия в София.
Работи в областта на кавалетната живопис, рисунката, графиката и декоративно-монументалните изкуства.
От 1976 г. е член на Съюза на българските художници. Има над 30 самостоятелни изложби в България, Германия и Гърция, както и участия в колективни изложби в Германия, Франция, Алжир, Македония, Япония, Русия. Повече от 45 години той води детска школа по изобразително изкуство с международна известност. За приноса му като художник и педагог през 2016 г. Радко Мурзов е обявен за почетен гражданин на Варна.
През 2019 г. в ГХГ – Варна Радко Мурзов отбелязва 80-годишнината си с изложбата „Пътят“.
Той е автор на поетично-художествения сборник „Пулсации“ с редактор Недялко Йорданов. Носител е на награда „Варна” в областта на културата.
Негови работи притежават националната галерия и галерии в страната, както и колекционери от много страни по света.
Живее и работи във Варна.
Представен в бр. 3/2023 с коментар на Ваня Колева за най-новата му изложба във Варна.
РАДИ СТЕФАНОВ
РЕНИ ВАСЕВА
СВИТЛАНА САМАРСКАЯ
СИЛВА ВАСИЛЕВА
СОНЯ ГУПТА

Dr Sonia Guptа е поет, писател, автор, рецензент, редактор и преводач. Тя е от Дера Баси, Мохали, Пенджаб, Индия. По професия е орален патолог.
Пише на английски, хинди и пенджаби. Автор на седемнадесет самостоятелни книги (поезия и разкази), десет от които на английски и седем на хинди.
Нейни рецензии са публикувани в местни, национални и международни антологии, вестници и списания. Редактирала е стихотворения, статии и антологии. Превела е стихове на поети от цял свят на английски, хинди и пенджаби.
Има научни публикации в международни и национални списания, свързани с професията й. С множество отличия и награди в полето на литературата.
Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2023.
СТАНИМИРА ГЕОРГИЕВА
Станимира Георгиева е поет; белетрист; есеист, на 31 г., от град София.
Творец с дълъг творчески период на създаване и публикуване на авторски литературни текстове. Първите ѝ публикации са в сп. “Родна реч”. По-късно нейни импресии са публикувани във в. “Дума”.
Автор е на три поетични книги “Лирично огледало”, “Кристалите на моята душа” и Пролетни нощи”, както и на проектите с приказки “Чувствени светове” и “Медиумът”.
Има проекти и в областта на изобразителното изкуство, по- специално графика. Подготвя рисунки на тема Лилии.
Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2023.
СТОЯН МИХАЙЛОВ
ТЕМЕНУЖКА ВАЧЕВА
ТОДОР БАЛТАДЖИЕВ

Тодор Иванов Балтаджиев е роден на 03.03.1952 година.
Завършил е средно специално образование „технолог по месата“, но не е работил по специалността си.
Живее в с. Петрово, бил е началник цех “Плетиво” в ТПК в с. Катунци.
Интересите му са по-скоро към историята и краеведството, отколкото към литературата. През 2023 г. изд. gabriell-e-lit, по препоръка на Кирил Назъров, издава първата му книга – “Село Голешово. Образование, духовност, свобода”.
Ето какво споделя авторът: “Близостта ми до с. Голешово, родствената ми връзка по майчина линия, любовта ми към това село и автентичните материали, които ми попаднаха /не се знаеше какво щеше да стане с тях/ ме наведоха на мисълта да събера и съхраня всичко описано. Така съставих този сборник.
За мен това са събития малко известни и много любопитни. Дано предизвикат интерес във всички, които се интересуват от миналото на нашия край.”
Тодор Балтаджиев е представен в бр. 3/2023 с предговора си към документалната сбирка “Село Голешово”.
ТОДОР БИЛЧЕВ
ТУКО РАМИРЕЗ

Туко Рамирез е литературен псевдоним на Румен Узунов,
роден през 1960 г. в град Горна Оряховица.
Завършил е Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. 20 години работи в системата на военноморските сили като специалист по радиоелектроника.
Занимава се с илюстрации на книги, демотиватори и фотошоп.
Публикува свои творби в „Стършел”, „Трета възраст”, „Афера”, „ПАН.бг”, “Литература и изкуство”, „24 часа”, „Морски вестник”, негови сатирични миниатюри се четат и по БНР – „Хоризонт”.
През 2017 година печели 3-та награда на 10-тия Национален конкурс за хумор и сатира в град Кубрат.
Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2023.

Последни коментари