Албена Иванова е родена в София, но е израснала на морския бряг. Завършва е Медицински колеж в София за подготовка на здравни кадри, специалност ”акушерка” и работи по специалността си, в момента е в ПСАГБАЛ ”Света София” – АД.

Започва да пише когато е 12-13 годишна. И не спира да участва в различни конкурси и сборници. Печели награди в България от издателство “Многоточие”.

Има издадени три книги: “Докосната” (2022), “Парче от душа” (2024) и “Влакче на мечтите” (2024). Към момента подготвя следващата си поетична книга. 

Представена от Людмила Данова в бр. 4/2025 на сп. “Картини с думи и багри” с рецензия за стихосбирката “Парче от душа” и избрани стихове.

Албер Камю

Анжела Димчева (1963, София) е поетеса, журналист, литературен критик. Магистър по българска филология и английски език от СУ „Св. Кл. Охридски”, доктор по наукознание.

Автор на 11 книги: 6 стихосбирки, 4 сборника с критика и фрагменти, 1 монография. Две нейни книги са издадени в Украйна, една – в Германия.

Член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели, където заема поста международен секретар и прессекретар. Председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за литература, Брюксел – 2021.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 4/2025.

Божидара Цекова е родена в София, завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” и двайсет и пет години е актриса в Сатиричния театър. Прави записи в радиото, дублажи в телевизията, снима се във филми.
Автор е на радиопиесите „Умното овчарче”, „С балкон на луната”, „Остани с мен, Лаби”, „Веществени доказателства”, „Крясък за помощ”, „Рокер Ромео”, „Позвъни ми”, на телевизионната пиеса „С вкус на горена захар”, на предавания и сценарии. Издава книги с разкази и новели: „Колосани минзухари”, „Спомени за любов и смърт”, „Дългото мълчание”, „Зад фасадата” и „Хора сме”. Автор е на романите: ”Неведоми пътища”, „Всички дни от седмицата” и „Неразбраните”. Участва в алманасите на Дамски литературен салон „Евгения Марс”, антологиите на ССП и в антология „Пишещи актьори”.

Носител е на международната награда на OIRT, на „Блага Димитрова” на Национален граждански форум „Българка”, на „Будител 2002” на ССП и на „Сребърен ритон” за принос в развитието на културата в България на Министерството на културата.

Първи зам. председател на ССП, председател на Дамски литературен салон „Евгения Марс” и на клуб „Благовещение”, артистичен секретар на Фондация „Млади български таланти” и фонд „Иван Димов”, член е на Управителния съвет на Форум „Българка”.

Печели награди от национални конкурси: за радиопиеси, за комедия, за криминален разказ и за телевизионна пиеса. Носителка е на приза ”Блага Димитрова” на Национален граждански форум „Българка”, „Будител 2008” на Съюза на свободните писатели, на международната награда на OIRT и на „Сребърен ритон” на Министерството на културата за принос в развитието на културата в България.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 4/2025.

Глория Костадинова-Петрова е родена през 1999 г. в София. Магистър по Литература. Пише поезия и проза.

В началото на 2024 г. заедно със своя съпруг създават ютюб канала „Мечтаем заедно“, чиято цел е да представя видеа за нашите история, литература, фолклор, да показва интересни истории от Северозапада и да разказва за различни вдъхновяващи личности от България и света. Публикува свои творби и на своята фейсбук страница „От перото“. Автор на сборник с разкази “Авлига”.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 4/2025.

Диана Стефанова е родена на 20.02.1950 г. в с. Крушето, Великотърновско. Живее и учи в гр. Русе. Там печата и първите си стихове във в. „Дунавска правда“. По-късно се премества да живее в гр. Горна Оряховица. Член е на ТЛГ „Асен Разцветников“ към читалище „Напредък“ – Горна Оряховица.

Пише стихове от ранните си детски години. Печатала е в регионални и национални издания: „Устрем“, „Борба“, „Звезда“, „Народен глас“, „Народна младеж“ и др. Нейни творби са публикувани в сп. „Пламъка“, „Читалище“, „Участие“, в алманах „Янтра Хоризонт“. Носител е на редица награди от поетични конкурси, като последната е Първо от „Свищовски лозници 2025“ гр. Свищов.

Автор е на две книги с поезия. Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 4/2025, представена от гост редактора Павлина Петкова.

Димитър Лазаров е роден в град София. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“, специалност История. Работил е в Централния държавен архив, Български червен кръст и Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий-1922“. В момента работи в Столична община – район „Връбница“.
Започва да пише първите си разкази през ученическите си години. Писателската му еволюция е постепенна – първо разкази в жанровете ужаси и фентъзи, а по-късно – само романи, в които се преплитат фентъзи, трилър и фантастика.

Димитър Лазаров е сред основателите на Литературен клуб „Лира“, към Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий -1922“. Клубът се състои само от писатели и дава трибуна за четене и коментиране на новите литературни творби на неговите членове.

Насърчава писането на литературни произведения от млади писатели, чиито произведения не само стигат до широка публика, но получават искрени напътствия и съвети за техния стил на работа.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 4/2025.

Димитричка Георгиева Борисова, известна с творчески псевдоним Дими Борисова, е частен предприемач по  професия, но писател по призвание. С частен бизнес се занимава от 1990 година до днес. Пише лирика и проза,   като посвещава таланта си на множество притчи, есета, разкази и романи.

Автор е на шест книги с лирика „Божествен дар“, „Мисия-жена“„ Нека ти бъда Вселена“, „Пъстра пролет“, „Иди си, страннико!“, както и  на два романа от трилогията „Сама по пътя“ – „Оживях, защото много видях“, І-ва част, „Сама по пътя“ – „Оживях, защото много видях“ ІІ-ра част/, „Приказки – за всекиго по нещо“ и др.

Дими Борисова е лауреат на конкурса „Голямата книга на малкия град“, както и носител на почетна грамота от първия национален литературен конкурс за ярко творческо присъствие като писател, чиито текстове са интерпретирани от участници в конкурса.

За нейната белетристика Станислав Марашки пише: „Ако за  оригиналните поети може да се каже, че имат собствен поетичен свят, то за белетристката Дими Борисова със сигурност може да се твърди,че има своя белетристична вселена, която принадлежи само на нея и на никой друг. Нейният романистичен метод може да се обозначи с девиза „Влез в пожара на събитията, гори в него, а после опиши раните си в книги!“.

Дими Борисова е член на Управителния съвет на Конфедерация на българските писатели. Живее и работи в Силистра.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 4/2025.

Еудженио Монтале (на италиански Eugenio Montale, 12 октомври 1896, Генуа – 12 септември 1981, Милано) е италиански поет, писател, публицист, литературен критик, пожизнен сенатор, Нобелов лауреат за литература (1975).

Участник в Първата световна война. През 1938 г., след като отказва да се присъедини към партията на Бенито Мусолини, е преследван от властите. Налага се да издаде първите си стихосбирки в чужбина.

В творчеството си се придържа към линията на отклонение от великолепния новокласическия стил и реторичните ексцесии, характерни за редица поети от онова време.

Приема естетиката на херметизма. Стиховете на Монтале се отличават с конкретност, яснота на образите, неговият поетичен език е много близък до разговорната италианска реч.

Издал е редица сборници от стихове, проза и есеистика: Черупки на сепия (1925), Обстоятелства (1939), Финистер (1943), Буря и други (1956), Сатура (1962 – 70), Дневници на седемдесет първи и седемдесет и втори”, ” Тетрадка за четири години” (1977).

Представен в обща публикация в бр. 3/2025 и самостоятелно в бр. 4/2025 от преводача и гост редактор на сп. “Картини с думи и багри” Огнян Стамболиев.

Леополд Седар Сенгор е роден в Жоал, Сенегал през 1906 г. Завършил е Сорбоната в Париж. Професор по африкански езици, литература и цивилизация. Изиграл важна роля в обявяването на независимостта на своята страна. В периода 1960-1980 е президент на Република Сенегал. Член на Френската академия.

Автор на стихосбирките: „Здрачни песни”/ 1945/, „Черни жертвоприношения”, „Песни за любимата”, „Етиопски мотиви”, „Ноктюрни”, „Елегия на тропическите  ветрове”, „Дъждовни писма”, „Избрана поезия” /1974/. Умира през 2001 г.

Представен в бр. 4/2025 на сп. “Картини с думи и багри” с превод на Огнян Стамболиев на негова реч, произнесена на VIII световен конгрес на поетите, Корфу, Гърция, 28 септември 1985 г.

Людмил Симеонов е роден на 21.09.1950 г. в с. Стожерово, Плевенско. Завършил е българска филология във ВУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Велико Търново.

Повече от 20 години е бил главен редактор на в. „Дунавски дело“ – Свищов. Бил е главен редактор и на литературно-художествения алманах „Бряг“, издание на Международната фондация „Ал. Константинов“. Негови стихотворения , критически и прозаични текстове са публикувани във вестниците „Пулс“, „Новият Пулс“, „Български писател“, „Словото днес“, „Литература и общество“ (Варна), „Литературен глас“ (Стара Загора) и др., в списанията „Птици в нощта“ (Ст. Загора), „Пламък“, „Простори“ (Варна), „Море“ (Бургас), „Кула“ (Казанлък), „Тракия“ (Пловдив), „Клепалото бие“ (двутомник за християнска поезия), в антологиите „Поети“ на СБП, в електронните списания „Литературен свят“ и „Литернет“ и в др. регионални и национални литературни издания.

Автор е на седем стихосбирки и на книга с литературна публицистика.

Носител е на награди от редица национални и международни конкурси за поезия, между които първа награда в конкурсите „Николай Лилиев“ – Ст. Загора, „Белоцветните вишни“ – Казанлък, „Изящното перо“ – Чикаго, „Небесни меридиани“ – Израел и др.

Член на Съюза на българските писатели и на Управителния съвет на МФ „Алеко Константинов“.

Носител на приза „Златно дунавско перо“ и на званието „Достоен за Свищов“. Негови творби са превеждани на полски, руски и украински език.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 4/2025 – представен от гост редактора Павлина Петкова.

Ралица Мирчева е запомнящ се автор с участия в редица престижни изложби и пленери в България и чужбина. Работи в областта на рисунката и живописта, дизайна и художествения текстил. Присъства активно в творческия живот на съвременното българско изкуство.

Академична кариера : 2015 Доцент по живопис и рисуване, НБУ; 2009 Главен асистент по живопис и рисуване, НБУ; 2006 Доктор по научна специалност „Изкуствознание и изобразителни изкуства”, НХА; 1999 Магистър, специалност „Текстил”, НХА

Член на Съюза на българските художници, секция „Текстил“

Има 10 самостоятелни изложби в страната и чужбина между 1997 и 2022 г.

Представена в бр. 4/2025 на сп. “Картини с думи и багри” с най-новата си самостоятелна изложба “Импулс”.