Тодор Билчев е роден в Русе на 18 април 1956 г. Завършва „Българска филология” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” през 1981 г. От 1986 г. до днес работи в Държавен архив – Русе.

Издал е 75, предимно документални и исторически книги, между които „Филип Тотю – личност, дейност, документи” – 1990;

„An Eastern orthodox Communitu During the Tansimat (Dokuments froma Register of the Bulgarien Sosietu in Ruse. 1860 – 1872). Източноправославната общност по време на Танзимата (Документи от регистрите на Българската община в Русе. 1860 – 1872 г.)” – Токио, 1997; „Захари Стоянов – редактор и издател” – 1999; „Иваница Ангелов Иванов – съзаклятник и банкер. Биографичен очерк.” – 2002;

„Добруджа и Ньойският договор. 1917 – 1919 г.” – 2009; „Поп Дошо” – 2010; „Духовни спомени. Иван Коларов. Кънчо Бакалов” – 2014; и др.

Публикувал е над 100 научни съобщения, над 2000 научнопопулярни статии в специализирани научни издания, стихотворения и разкази.

Носител е на множество литературни награди за участие в конкурси в областта на поезията, сатирата и прозата.

Награден с юбилеен плакет и грамота от кмета на Община Борово„за написване историята на с. Батин и дългогодишна безкористна краеведческа дейност”. Избран за почетен гражданин на Борово на 5.09.2014 г. заради книгите му за Г. Абланово, Батин и Обретеник и във връзка с 30-годишнината от обявяването на Борово за град.

Избран за почетен член на читалище „Канев – Пробуда 1924” на 30.10.2014 г. за книгата му за Г. Абланово и по повод 90-годишнината на читалището. Избран за почетен член на читалище “Хр. Ботев” – с. Обретеник, Русенско на 3.09.2018 г.

През 2015 г. издава първата си стихосбирка „Есенна жътва”. През 2016 г. издава втора стихосбирка – „Празниците на Духа”, трета – „Светлина в душата ми погледна” и четвърта – „Прашинки от Безкрая”, а така също и задълбочените научни издания „Русе в стари снимки, документи и портрети” и „150 г. Русенска община – юбилейна изложба”.

През 2017 г. издава документалния сборник “Старозагорски митрополит Павел. Дневници. (1919 – 1940 г.)” и стихосбирките “Тъга по Вечност ” и “С обич, Дух и тъга”, през 2018 г. документалния сборник “Поборникът Иваница Ангелов Иванов – писма, спомени, документи (1863 – 1939)” и стихосбирките “Слепите очи на тъмнината” и “Барабанът на живота”, а през 2019 г. стихосбирките “Жажда за полет”, ”Къде си, Господи, когато?…”, ”Във Вечността на Ада” и документалния сборник “Документални доказателства по дневниците на Старозагорския митрополит Павел (За периода 1924 – 1939 г.)”. Следват няколко стихосбирки, издадени от издателство gabriell-e-lit в периода 2020-2021 г.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.

Гост редактор на брой 3/2019.

Живка Танчева е родена в Бяла черква на 16.12.1935 г. Поет и писател, автор на осем книги и многобройни публикации в периодичния печат. Активно сътрудничи на вестниците „Народно земеделско знаме 21 век“ и „Литературно земеделско знаме“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 0/2018.

Гост редактор от брой 4/2019.

Д-р Веселина Узунова е главен уредник в РИМ-Хасково.

Автор е на 1 монография и много научни публикации в областта на най-новата история на България, Близкия изток и международните отношения.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020 със статия-творчески портрет в съавторство с д-р Красимира Узунова на поета-земеделец Теню Янчев. Д-р Веселина Узунова е и гост редактор на броя.

Иванка Янкова е родена в Асеновград. Завършва специалност „Философия“ в СУ „Климент Охридски“. Работи дълги години като секретар и зам. председател на българо-руското дружество в Пловдив Издала е 14 книги от които 2 детски и 1 с хайку, както и книга със стихове, импресии и есета. Има награди и отличия от литературни конкурси и публикации на хайку в национални и чуждестранни издания – антологии, списания, сборници и други на английски, японски, френски, немски, руски и сръбски езици.

Учредител е и е била 15 години председател на хайку клуб – Пловдив, а сега е негов  почетен председател. Член е на пловдивското дружество на писателите, на Съюз на независимите български писатели,  Българския  хайку  съюз, и на Световната хайку асоциация. Представена е в хайку фондацията – САЩ с неин профил.

Рени Васева е родена в София. Преподавател по литература и поет, автор на стихосбирката „Погледи“, изд. ЛК „Многоточие“, С., 2019. Публикувала е в сп. „Нова асоциална поезия“ и в други интернет издания.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1-2019. Автор в е-Библиотека gabriell-e-lit с книгите си „Погледи“ и “Очите на града”. Издателство gabriell-e-lit осъществява третата й стихосбирка “Сътворения” като електронна книга и като печатно издание.

Йордан Кожухаров е роден през 1936 г. в Асеновград. Завършил е българска филология. Работил е като учител. Бил е заместник директор и директор. Заемал е и длъжността председател на общинския съвет за култура – Асеновград. За добри постижения в тази област има държавно отличие – орден „Кирил и Методий“ II степен. А за участие в театралната художествена самодейност – сребърен медал.

Йордан Кожухаров е емблематична личност за Асеновград.
Има особена заслуга за популяризиране на големия български композитор, диригент и пианист маестро Димитър Вълчев, роден в Асеновград. Той организира представянето му и удостояване със звание „Почетен гражданин“, поставяне на паметна плоча, отбелязване на годишнини свързани с неговия живот и дейност, издаване на книга за маестро Димитър Вълчев (идея и съставител Йордан Кожухаров).
Бил дългогодишен председател на литературен клуб „Орфей“ при НЧ „Св. пр. П. Хилендарски“.

За участие в рецитали – конкурси има престижни награди от с. Оборище, общ. Панагюрище, Поморие, Враца, Шумен. През 2020 г. в междуна-родния фестивал „Българска душа на светата земя“ в град Бат Ям, Израел бе отличен с втора награда за рецитация.

През 2020 г. му е присъдена награда на фондацията „Маестро Димитър Вълчев“ – София за популяризиране на неговото творчество.

От Съюза на творците – Асеновград е удостоен с благодарствена грамота за достоен принос в хуманитарната сфера.

Почетен гражданин на град Асеновград от 2021 г.

Автор и гост редактор на списание “Картини с думи и багри” от брой 2/2020.

Александра Ивойлова се дипломира като пианистка в Националната Музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров” в София. Специализира в Париж. Изучава и камерно пеене – като мецосопрано е издала компактдиск „Барокови арии и песни” (2011, с пианистката Д. Андонова). През 2016 г. издава компактдиска „Отражения – поезия и музика” (композитор: Н. Добринов).

Участва в изложби, илюстрира страници в печата.Публикува есета, фрагменти, поезия (вкл. за деца), литературна, художествена и музикална критика, творчески портрети.

Издала е осем книги със стихотворения, хайку, сентенции, хайбуни,  поетични  диалози, както и „Същината на Ботевото слово” – полемични анализи.

Съставител и редактор е на двуезичната хайку антология „Градът / La Ville” (2012) – 103 български, френски и франкофонски поети. Сред съставителите е на българо-английската хайку антология „Отвъд думите / Beyond Words” (2018), съвместно с Британското хайку общество.            

В редколегията е на сп. „Хайку свят”. Членува в Българския ПЕН-център, Български хайку съюз и в Световната Хайку Асоциация (WHA).

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2019 и гост редактор от брой 1/2021.

Борис Цветанов е роден на 10 декември 1944 г. в село Мокреш, Ломско. Живял е в Лом, София, Габрово, Плевен, Кърджали, Велико Търново, Горна Оряховица, Монтана. Учител (1968-1970), журналист в четири вестника (1970-1974), след пет уволнения е на свободна практика (1974-1990). 

Вече 51 години твори в областта на хумора и сатирата. Печатал е във всички издания,които отделят място и внимание на тези жанрове.

Негови афоризми, още преди така наречените „промени“, са намирали място в сериозни издания в САЩ, ГФР, Великобритания, Италия , Франция и естествено в СССР, Полша, Чехословакия и др.

Мисли за себе си като за скромен монах, който броди по света със скъсан чадър и държи на максимата, завещана му от Мирон Иванов: „Няма власт над оная глава, която не иска власт!“

Гост редактор и автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.

Външни връзки – Борис Цветанов

Габриела Стефанова е родена в Русе. Завършва специалност “Българска филология” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Дългогодишен журналист във в. “Утро”. Има публикации в периодични издания и сайтове. Редактор на художествени и документални книги.

Гост редактор в списание “Картини с думи и багри” от брой 1/2021.

Марин-Константин Палатов е роден на 04.05.2002 в София.

Завършил е Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ през 2021 г. Понастоящем е студент в Политехническия университет в Милано.

Преди да се захване с осъществяване на собствената си идея – списание „paradigma (една нова страница)“, е редактор на ученически вестник, също издание на ученици от СМГ.

Отличен е в конкурси за творческо писане. Има задълбочен интерес към изкуството, независимо дали става въпрос за изобразително изкуство, за музиката или поезията.

Негова творба е включена в рубриката „Гостува ни“ на брой 2/2021 на сп. „Картини с думи и багри“, в която е представено списание „paradigma (една нова страница)“.

Гост редактор на брой 2/2021.

Кирил Назъров е български поет, журналист и писател, роден на 02.11.1941 г. в с. Драгуш, общ. Петрич.
Завършил е българска филология във Великотърновския университет. Преподавател, драматург и редактор, автор на книги за деца и възрастни, преведени на почти всички европейски езици.

Пише афоризми, басни, епиграми, гатанки, приказки, стихове и проза. Сред известните му книги са: „Хоровод“ (1980), „Пчелария“ (1983), „Барабанче бъбриво“ (1985), „Приказките на Заспивко“ (1986), „Огражден“ (1997), „Писатели в епигРАМКИ“ (2001), „Цветница“ (2004) и други.

Удостоен е с няколко национални и международни награди. Той е сред малцината съвременни български детски поети, чиито творби са включени в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове. Носител е на литературната награда за детско творчество “Петя Караколева”.

Автор в списание “Картини с думи и багри” от предпремиерния брой 0/2018 и гост редактор от брой 3/2021.

Външни източници: Кирил Назъров

Стоянка Боянова е родена на 29.03.1955 г. в с. Манолско Конаре, Пловдивска област. Завършила е физика в Пловдивския университет. Работила е като главен експерт в Българския институт по метрология, София – в областта на измервателните уреди, създава и одитира системи за управление на качеството, разработва стандарти.

Автор на 12 книги – девет стихосбирки, роман, сборник с къси разкази и хайку книга, съвместно с Минко Танев. Съавтор на повече от 30 издания в България, Полша, Сърбия, Германия, Индия, Япония, САЩ, Англия, Африка. Редактор на книги с разкази, романи, речници.

Член на Съюза на българските писатели, Дружество на писателите – Пловдив, Дружество на писателите – Карлово, Хайку клуб – Пловдив, Български хайку съюз, Хайку фондацията – САЩ, Обединеното хайку и танка общество – Великобритания, Световна хайку асоциация – Япония, Глобално литературно общество, Съюз на писателите на обединените нации, Световно съвременно литературно общество – Непал и др.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 и гост редактор на списанието от брой 3/2021.

Павлина Якимова Петкова е родена на 13 март 1964 г. Живее в гр. Бяла, Русенско, а работи в гр. Борово.

Пише лирика, проза, есета, афоризми, хайку, хайбуни, рецензии. Нейни публикации са помествани в редица вестници, както и в периодичния печат, в алманаси и антологии. Книги на Петкова се намират в редица читалища в страната, както и в библиотеките на българските училища в Кеймбрич, Великобритания; Ларнака, Кипър и др.

Носител е на грамоти и отличия от литературни конкурси за поезия и хайку.

Издадени книги: “С крилете на птица” /2001/- поезия; “Между изгреви и залези” /2009/- поезия и хайку; “Паяжина от лъчи” /2010/ – /двустранно издание с Иван Северняшки/ – поезия; „Кръговрат на чувствата” /2011/ -поезия и хайку; „Душата ми е клада” /2014/ – поезия; „Тайнопис по небето” /2015/ – хайку; „Волтова дъга” /2016/ – sms -поезия; „Знак за жена” /2016/ – поезия; „Приятелство между редовете” /2017/ – проза; „Обичаме те, Юлия” /2017/ – проза; „През сезони и дни” /2018/ – хайбуни; „Спасени думи” /2018/ – хайку, „Сълзи по клепачите“ /2019/ – поезия, „Река многоцветна /2021/ – хайбуни и импресии.

Член е на Конфедерацията на българските писатели и председател на КБП – Бяла. Председател е и на литературната група „Хайде де” при НЧ „Трудолюбие – 1884″ – гр. Бяла. Членува в Литературна група към Военен клуб „Н. Вапцаров” – гр. В.Търново и „Сцена на духовността” – гр. Плевен.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.

Ваня /Иванка/ Лпавичева е родена е на 22.11.1952 г. в гр. Чирпан.

Живее в Пловдив. Учи в София – ДБИ – специалност „Библиография и библиотекознание“, по-късно завършва – Българска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Работи като учителка в СУ „Ив. Вазов“ – гр. Сопот, след това като библиотекар в НБ „Ив. Вазов“ – Пловдив, НЧ „П.Р.Славейков“, НЧ „Възраждане 1983“, в Старинен Пловдив – къща „Хиндлиян“ като фондохранител и ст. специалист в Педагогическа библиотека към отдел „Образование и наука“ – община Пловдив.

От 2015 г. до днес работи в библиотеката към НЧ „Възраждане 1983“ – Старинен Пловдив.

Следи и се включва в проявите на творческите поетични групи в Пловдив – ЛК „Николай Гюлев“ и ЛК „Метафора“, фотографира и отразява събитията им.

По идея и съвместно с почетния гражданин на Асеновград – Йордан Кожухаров (по съвместен проект на НЧ „Св. преп. П. Хилендарски 1997 г.“ – Асеновград и НЧ „Възраждане 1983“ – Пловдив) участва в представянето на изявени пловдивски поети на страниците на в. „Асеновградски новинар“ и в Есенните празници на изкуствата.

Автор-съставител на „Летопис на Педагогическата библиотека 1950 – 2000 г.“, изд. 2001 г. от община Пловдив; редактор на „Прозорецът“ – книга със стихове на Стефка Тотева; на второ допълнено издание на „Пеещи безумства“ от Ради Радев и на подготвяната поетична антология „Те обичат Асеновград“, съвместно с Йордан Кожухаров.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2021 и гост редактор от брой 2/2022.

Роси Савова е родена през 1958 г. в гр. Берковица, област Монтана.

Завършва ИНДУ „Лазар Станев” Плевен и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” със специалност Начална педагогика. Дълги години живее в Севлиево. Там работи като учител и като завеждащ сектор „Културно-масова работа” в Профсъюзен културен дом „Ненко Илиев”. Била е член на редакционен екип на заводски вестник „Червено знаме” и председател на литературен клуб. По-късно е учител в гр. Козлодуй, където живее и в момента.

Участва в много литературни конкурси за проза и поезия. Носител е на общински, областни и национални награди и отличия, сребърен и бронзов медал за поезия на VІ и VІІ републикански фестивал на художествената самодейност. През 2011 г. получава ІІ награда за проза в националния литературен конкурс за сатира „Очи за себе си”. През 2015 г. е лауреат на конкурс за новоиздадена книга „Голямата книга на малкия град” на Съюза на свободните писатели в България.

Стихове на Роси Савова са печатани и в чужбина: в превод на украински – във вестник „Заря”; в сайта на българската културна общност в Чикаго; в превод на френски – в списание REVUE PÉRIOIQUE.

Пише поезия за деца и възрастни, проза, хайку, хайга, апева, сатира и детски пиеси. Под нейна режисура детско театрално студио „Приказен свят” изнася над 15 представления в града и района.

Книги на автора: „Вълшебства” 2008; „Въглени за късна есен” 2014 и „Плетеница от мигове” 2020. Участва като автор в алманах „Бразди” Севлиево, „Под лъчите на слънцето” Враца, „Думите” на КБП, „Нарисувай ми любов и вино” за поети и художници на издателство „Лунна светлина 13” и др.

Председател е на Конфедерацията на българските писатели – филиал Козлодуй и на Литературен клуб Козлодуй.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022 и гост редактор от брой 2/2022.

Проф. д. н. Венелин Кръстев Терзиев е роден на 14.02.1970 г. в Севлиево.

През 1996 г. се дипломира в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в гр. Бургас, специалност „Технология на полимерите“. Завършва квалификационни курсове в България, Гърция, Румъния, Великобритания и др.

Венелин Терзиев е професор по научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство“, доктор на икономическите науки, доктор на науките по национална сигурност и социална дейност. Има над 800 научни статии, от които над 240 в Web of Science и Scopus. Неговите научни и изследователски интереси са свързани с различни сфери и области на знанието. Автор е на редица монографии.

Изкушен от словото и красотата на духа, любител на поезията и красивата музика, проф. Венелин Терзиев създава свои собствени интерпретации върху текстове на редица наши интелектуалци, сред които Георги Раковски, Марко Семов, Атанас Далчев, Николай Хайтов, Фани Попова-Мутафова и др.

За своята научна, преподавателска и просветителска дейност проф. д. н. Венелин Терзиев е носител на множество национални и международни отличия, последното от които е наградата „Сократ“ на Академичния съюз в Оксфорд, Великобритания.

Работи в Министерство на културата на Република България, „Реставрация“ ЕАД – София. Главен научен секретар на Университетска болница „Канев“ в Русе.

Автор и гост редактор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.

Иванка Павлова е съвременна поетеса и преводачка.

Участвала е с цикъл от 15 стихотворения в сборника Петима млади поети (С., Народна младеж, 1979), с публикации в антологии, вестници и списания.

Издала е стихосбирките: Градините на сърцето (С., Лице, 1993), Между да и не (С., Стигмати, 2006), Зрея в мълчанието (С., Ерго, 2016), Боса ходя по жарава. Любовна лирика (Благоевград, Лингея, 2016), Светът в капка роса. Хайку и други тристишия (С., АртГраф, 2016), По сребърните пътеки. Избрани стихотворения и тристишия (С., Изток-Запад, 2017), Даровете на мига. Нови тристишия (С., АртГраф, 2018), … И ги осъдих на забрава. Пренебрегнати стихотворения (С., АртГраф, 2019),

книгата Светлини и сенки. Проза микс (С., АртГраф, 2019),

както и седем книжки със стихотворни творби за деца: Врабец храбрец (С., Фют, 2001), Калинка Малинка (С., Фют, 2004), Помисли! Отгатни! (С., Фют, 2005), Балончета хвъркати (С., Фют, 2009), Пчела с кошничка и Гатанки в рими (Пловдив, ПУХ, 2016), Калинка Малинка – с ново съдържание (С., Фют, 2016).

Превежда от унгарски и от руски език.

Голяма част от нейните преводи на унгарска поезия е представена в антологията Цветни мастила (С., Стигмати, 2005).

Най-цялостна представа за нея като преводачка на руска поезия дава участието й в антологиите на руската поезия Заветни лири (С., Народна култура, 1983) и Ята сред безкрая. ХVІІІ – ср. на ХХ век (С., Стилует, 2019).

Превела е също книгите за деца на унгарските писатели Ищван Чукаш Бомбе и картофен нос (С., Отечество, 1989) и на Шандор Фодор Чипике – джуджето великан (С., Отечество, 1990) и Чипике – джуджето, което искаше да стане великан (С., Фют, 2010), както и Приключенията на понито Бриз и неговите приятели (С., Фют, 2017).

Иванка Павлова е работила като редакторка, като хонорувана преподавателка в Катедрата по унгарска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и като учителка по български език и литература.

Членува в Съюза на преводачите в България и в Българския хайку съюз.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2020.

Контадин Кременски е литературен псевдоним.

Става част от списание „Картини с думи и багри“ в брой 3/2022, когато, като наш читател, предложени по-добър превод от италиански език на едно от стихотворенията на Анна Фериеро, което бяхме превели на български през английския превод на авторката.

Ето какво казва авторът за себе си и творчеството си:

“Роден съм в затънтено малко селце в северозападна България (Резервата) и някога реших да променя живота си. Вече живея в затънтено малко селце в югозападна Италия. Смятам, че съм най-добрият писател сред трактористите и най-добрият тракторист сред писателите. Написал съм осем книжки. Седем части на „Паралелен свят“ – хумористична фантастика (на италиански хумор се пише без – х), гримирана като фентъзи. „Виж Неапол и не умирай“ – весело-тъжно биографична. Преведох на български една книжка с част от произведенията на световно известния италиански автор – Джованино Гуарески.”

Последваха редица публикации на известни и по-малко известни италиански творци, предложени ни от Контадин Кременски за рубриката „Преводачът представя“.

Маргарита Нешкова е родена на 31 август 1952 г. в с. Долна Бешовица, Врачанско.

Завършила е Юридическия факултет на Благоевградския университет със специалност “Публична администрация”.

Публикувала е свои стихове местния печат и във вестниците “Земеделско знаме”, “Литературно знаме” и “Литературно земеделско знаме”. Участвала е със свои произведения в литературните сборници “Детелина” (3 том и 4 том), издадени от СПЗ.

Член е на Съюза на писателите земеделци в България.

От 2015 г. е член на редакционната колегия на в-к “Литературно земеделско знаме”.

Автор е на 9 книги, 8 от които са издадени между 2014 и 2019 г., в които съчетава поезията с биографичната проза: “Осем китки”, “Цветен прашец”, “Хоризонти в моя сън”, “Царевичка на кръстопът”, “Съдбовни пътеки”, “Корените в мен говорят” и др.

Представена е в брой 2/2019 на “Картини с думи и багри” с рецензия на Надежда Александрова за книгата й “Искрици в нощта”.

Автор в списанието от брой 1/2020 и гост редактор в брой 1/2023. Сборникът й със сонети “Слънце и море” (под редакцията на Кирил Назъров) излиза от печат през 2024 г. със знака на изд. gabriell-e-lit.

д-р Димитър Анакиев, известен още като Камесан, 亀さん, (роден 1960 г.) е  българин от Западните покрайнини (с. Грознатовци, Трънско), лекар по образование. Започва да пише и публикува поезия на 13-годишна възраст, а хайку започва да пише през 1985 г. Той е „баща“ на много балкански хайку проекти като „Haiku Novine“ “ ( Сърбия ) и „Prijatelj“ и „Apokalipsa haiku edition“ (Словения).

Заедно с Димитър Стефанов е съосновател на Български хайку клуб през 2000 г., а заедно с Венелина Петкова през 2021 г. е основател на поетичен кръг “Шукaн” (субективност) които организират Българското състезание за съвременно (гендай) хайку (2021) и Български международен конкурс за хайку и танка “Котодама” (душата на думите) през 2022 г. Той е съосновател и на Световната хайку асоциация (世界俳句協会 SEKAI HAIKU KYOKAI) и съредактор (с Джим Кейшън) на „Възлите – антология на хайку поезията на Югоизточна Европа“.

Анакиев също така редактира словенската хайку антология „Езерцето на тишината“ и антологията на антивоенното хайку „Парче небе“. Димитър Анакиев е редактор на престижната “Камасанова световна хайку антология за война, насилие и нарушаване на правата на човека” с 903 хайку, написани на 35 езика от 435 поети от 48 страни и автор на 17 хайку сбирки.

Неговите награди включват Европейската награда: Медалът на Франц Кафка, Наградата на Музея на хайку литературата, Годишната Merit Book награда на Haiku Society of America, Годишната награда Ginyu (Saitama), Годишната награда на читателите на Shamrock (Ирландското общество за хайку), „Фуджисан” Токио (за танка) и наградите от Mainichi Daily Новини, Daily Yomiuri (и двете Токио) и Azami (Осака).

Димитър Анакиев е и носител на наградата “Хижа” на състезанието Genjuan Haibun в Киото. Той също така спечели няколко филмови награди, включително Националната словенска награда за най-добър документален филм.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от брой 2/2022 и гост редактор от брой 2/2023.

Мая Цекова е родена и живее във Варна. Пише предимно сатира, но е публикувала и лирика. Печата в много издания като “Литературен свят”, “Литературен глас”, “Стършел”, “Втора младост”, “Матадор” и други, сътрудничи редовно на вестници за българите в чужбина като “България”, “България Сега”, издавани в Чикаго, “Пламък”, Торонто”, превеждана е в “Без навреда”, Северна Македония.

Носителка на първа награда за афоризми на последния международен конкурс на Салона за българска култура и духовност, Чикаго “Изящно перо”, на международния конкурс на Славянския университет “Г. Р. Державин”, Северна Македония “, JAS ,ИTAP ПЕJO”,,2021, международния конкурс “Професор Бързаков”, Сан Франциско. Лауреат и в конкурса за хумор и сатира в град Кубрат 2020.

Издала е три книги : “Смешки без дрешки”,1999; “Апашите са от нашите”, 2019; “Афоризми”, 2020. Под печат е книга с афоризми, епиграми и вицове “Съчки в огъня”.

Автор в списание “Картини с думи и багри” от брой 1/2021.

Людмила Станимирова Данова е родена през 1968 г. Завършила е книгоразпространение в София през 1999 г. След това учи психология в Нов български университет.

Работи като детски учител.

Пише поезия от ученическите си години. Публикува свои творби в сайта “Откровения” и в различни творчески групи във фейсбук.

Живее в с. Кътина, в столичния р-н “Нови Искър” – “едно красиво кътче на Стара планина, със забележителни земни пирамиди, които за жалост се рушат с времето.”

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от брой 1/2023 и гост редактор от брой 2/2024.