Ани Янкова Пачалова е родена през 2000 година във Враца. Завършва средно училище по изкуствата „Отец Паисий“ в родния си град с профил музика. На девет години започва да пише стихове, а първото си стихотворение публикува във вестник „Голямото междучасие“, училищно издание.

След завършване на средно образование Ани записва в Пловдив в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство „Асен Диамандиев“ специалността  „Изпълнителско изкуство – народно пеене“.

В академията, под влияние и с подкрепата и насърчението на колегите си, Ани Пачалова праща свое стихотворение за един литературен конкурс, който тя печели и така се ражда идеята за стихосбирка.

„Ангел с крила“ е дебютната й поетична книга.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2025.

Валентин Ангелов е роден през 1961 г. в София. През 1979 г. завършва Художествената гимназия, София. По-късно през 1985 г. завършва и Национална художествена академия, София, специалност “Графика”.

Работи в областта на графиката, рекламата, илюстрацията и живописта.

Художник е на детски книги, на романи и на поетични сбирки за различни издателства. През годините работи в периодичния печат като художествен редактор и има зад гърба си стотици карикатури.

Преподава рекламен дизайн и визуална комуникация в Българо-датски колеж, София.

Има над 20 изложби в България, Испания, Италия, Чехия, Германия, Унгария и Русия. През 1988 г. печели първа награда от Биеналето на рисунката в Ел Ферол, Испания.

Негови платна са собственост на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, както и на частни колекции в България и в чужбина.

Представен в бр. 2/2025 с анонс за изложбата му “Понякога вали през април” в галерия “Ракурси”.

Георги Йорданов Божилов, известен и с прякора си Слона, е роден на 13 юни 1935 г. в Пловдив.

През 1959 г. завършва декоративно-монументална живопис във ВИИИ „Н. Павлович“, в класа на проф. Георги Богданов. През същата година участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж.

От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина.

Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Георги Бояджиев – Бояджана, Божилов е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“.

Работи основно в областта на кавалетната живопис.

Създава портрети, пейзажи, фигурални композиции. Картините на Слона носят усещането за изтънчения маниер и свободолюбив дух на художника. Негово дело са и някои монументални приложни творби в родния му град – стенопис в народната библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив, калкани.

Носител е на награда на СБХ през 1964 г. и на званието „заслужил художник“ през 1979 г.

На 30 май 2001, на 66-годишна възраст, Божилов загива в автомобилна катастрофа.

Представен в бр. 2/2025 с коментар по избрани картини и анонс за изложба.

Емил Мишел Чоран /Emile Michel Cioran/ (08.04.1911-20.06.1995) е румънски философ и есеист. Прекарва по-голямата част от живота си във Франция (от 1937 г.), живеейки в Латинския квартал на Париж. Принадлежи към групата известни представители на румънската диаспора във Франция – Елиаде, Йонеско, Бранкузи, Енеску и Цара. През 1937 г. получава стипендия, за да замине във Франция и да напише там докторат. След Втората световна война решава да остане там окончателно, вместо да се завърне в родината. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт – творбите му биват забранени в Румъния и въобще в Източна Европа. Издава първата си френска книга „Précis de décomposition” в издателство „Галимар” през 1949 г. Дълго време не бива признат и остава в сянката на други фигури от френския интелектуален живот като Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на ХХ век. Умира на 17 юни 1995 г. в Париж.

Представен от Огнян Стамболиев с откъси от есета в рубриката „Преводачът предствя“ в брой 2/2025 на сп. “Картини с думи и багри”.

Иглика Пеева е радиожурналист, поет, драматург.

Автор е на 14 книги. Пиесите й са поставяни в театрите в София, Русе, Варна, Монтана и Перник, Пловдив, Равена, Италия.

Има национални и международни награди за журналистика, поезия и драматургия.

Нейни произведения са публикувани в националния и чуждестранен печат и са превеждани на немски, английски, румънски, сръбски, италиански, испански, унгарски, полски, шведски руски и др езици.

Член е на международната Славянска литературна и артистична академия с участия в ежегодно издаваните антологии.

Има стихове в Международната антология „Михай Еминеску” (на румънски, испански и английски/) – 2016г.; в сборник на поети от Дунавските държави – „Дунавски мечтания” – (100 стихотворения в превод на френски  превод проф. Джордже Астола) – 2015 г.

Представена в бр. 2/2025 на сп. “Картини с думи и багри” с поезия и анонс за отличие в международен поетичен конкурс.

Йон Дезидериу Сърбу е роден на 28 юни 1919 в Петрила, окръг Хунедоара, в семейството на миньор. Завършва лицея на град Петрошани и постъпва във факултета по филология и философия в Клуж, преместен през 1940 г. в Сибиу (Херманщат) според Виенския договор. Дебютира в печата още като студент, като такъв заради левите си убеждения е изпратен и на фронта по време на Втората световна война в Съветския съюз. През 1945 г. се дипломира с теза върху философията на Юнг и Лучиан Блага.

В края на 40-те и началото на 50- години работи като университетски и гимназиален преподавател, редактор в литературни и театрални списания. По време на унгарските събития от 1956 г. е осъден като „неблагонадежден“ – последователно на една, на три и на седем години. Освободен е едва през 1963 г., но отново е преследван от комунистическия режим на Георгиу Деж, а след това и на Николае Чаушеску.

Работи като миньор в мина Петрила, после като сценичен работник в драматичния театър на Петрошани, след което и като литературен секретар (драматург) в театъра на Крайова – до пенсионирането си по болест през 1974 г. Умира през 1989 г.

Автор на пиеси, стихове, разкази, романи и есета, носител на награди на Съюза на писателите на Румъния, на Румънската академия, на списание „Рамури“ и др.

Негови пиеси и белетристични творби са преведени на френски, английски, полски, руски, унгарски, чешки, италиански и испански. Сред по-известните му книги са „Арката на добрата надежда“ /1982/, „Мишлето Б.“ /1983/, „Бедните комедианти“ /1985/, „Танцът на мечката“ /1988/, „Сбогом, Европа!“ /1992/, „Вълкът в катедралата“ /1994/.

Представен в бр. 2/2025 на сп. “Картини с думи и багри” от Огнян Стамболиев в рубриката “Преводачът представя”.

Лиляна Петкова живее и твори в Стара Загора.

По образование е електроинженер, експериментатор и откривател на технически новости по призвание и поет по душа, тя създава поетични импресии и научнофантастични текстове, в които търси новото бъдеще в чертите на днешния ден.

Ето какво споделя за себе си:

“Моят творчески път в областта на литературата започна още от младежките ми години. Тогава се учех да пиша стихове. Те ми доставяха наслада и с тях се развличах след тежките дни, прекарани в института. Там се изявявах като
инженер конструктор и трудът ми беше сериозен.

Понякога се събуждах през нощта и вземах молив, за да напиша появилите се редове. Имам стихове, но когато се заех да пиша романи, разбрах, че това е моето последно хоби.

Не съм професионален писател, но за мен е удоволствие да разкрия своите представи за бъдещето.

Имам вече 5 книги в областта на фантастиката. С тях се стремя да покажа и някои свои неосъществени мечти от областта на науката и техниката. Ще съм щастлива, ако някои от тях някой успее да реализира.

За мен по-важно нещо от мирното и високо технологично общество, няма. Дано успея мъничко да помогна за неговото осъществяване.”

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2025 и на издателство gabriell-e-lit с електронното, второ издание на дебютния си роман “Новото бъдеще” (първо издание 2020 г.), което стана литературен факт в началото на м. юни 2025 г.

21 януари 1939 г. – 30 май 2004 г.

Марко Монев е роден на 21 януари 1939 г. в село Гостиля, Плевенско. През 1959 г. се премества в Русе, където се записва в курса по рисуване на Димитър Атанасов.

През 1962 г. решава да се занимава с рисуване и става художник на свободна практика. Първото му участие е в окръжна изложба през 1964 г. по линия на Ателието на младия художник, след което участва във всички изложби на СБХ, както и в представителни изложби в чужбина.

Марко Монев е майстор на живописния пейзаж. Три са водещите теми се в пейзажната живопис на художника: водата, градът и селските мотиви и природни терени.

Представен в бр. 2/2025 на сп. “Картини с думи и багри” с есе на Огнян Стамболиев и избрани картини.

Надежда Тодорова е позната на читателите с псевдонима НадиКа.

Твори от ученическите си години, но започва да публикува едва през 2021 г., като активно участва в множество конкурси.

Има отличия в два конкурса за хайку, в два за апева и в XVIII-ти Национален конкурс за поезия Никола Вапцаров “Вяра”.

През 2022 година дебютира с “Разгадай ме (ако можеш)”, а през 2025 г. и излиза от печат и втората – “Вълшебни истории за малки художници”.

Представена в бр. 2/2025 на сп. “Картини с думи и багри” с рецензия на Людмила Данова и приказка от новата й книга.

Огнян Стамболиев е критик, журналист, преводач.

Роден е в Русе през 1947 г. Завършил е българска и италианска филология в Софийския университет. Специализирал е румънски език в Букурещкия университет.

Автор е на монографиите: “Несравнимият Кирил Кръстев”, “Слънчевият тенор Николай Здравков”, “Нова книга за операта” в два тома, “Книга за оперетата и мюзикъла”. Редактор на алманаха „Света гора“.

Издал е много книги с преводи от Йон Лука Караджале, Никита Станеску, Григоре Виеру, Захария Станку, Емил Чоран, Жан-Пол Сартр, Мирча Динеску и др.

Преводач е на оперни либрета и автор на текста на операта „Звезда без име“, 1985 (музика П. Хаджиев). Превел е също 70 пиеси за театъра и повече от 50 книги с поезия, проза, есеистика и драматургия от съвременни и класически румънски, френски и италиански автори.

Сътрудничи активно на големите периодични и ежедневни издания у нас с голям брой статии за българския музикален театър, критика и др.

Носител на награди от Съюза на преводачите в България, “Сорос”, Министерство на културата на България, Министерство на културата на Румъния, Съюза на румънските писатели, Румънската академия за превод, на наградите „Русе“, „Златен век“ и „Златна лира“ за музикална критика.

Член на СПБ и ПЕН – България

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2025

Октавиан Палер е роден на 2 юли 1926 в село Лиза, окръг Брашов. Писател, журналист, издател, политик. През 1945 завършва известния колеж „Раду Негру” в град Фагараш, литературния отдел, където се отличава с успеха си по философия, латински и старогръцки. През същата година става студент в университета на град Сибиу / Херманщадт/, факултета по литература и философия. През 1949- 1961 е програмен директор в Румънското радио. По-късно работи като кореспондент на Аджер прес, директор на Телевизията, на Радиото, главен редактор на седмичника на писателите „Романиа Литерара”,  в различни редакции. През 80-те години се обявява открито срещу диктатурата на Чаушеску, напуска работата си и се посвещава изцяло на писателската си дейност.

Автор е на 20 книги с проза, поезия, есеистика и публицистика, сред които най-известни са: „Живот на една гара”, „Един щастлив човек”, „Защитата на Галилей”, „Сърдечни полемики”, „Дон Кихот на Изток”, „Самотни авантюри”. Носител на награди на Съюза на румънските писатели. Негови книги са превеждани на редица езици в Европа. 

Представен в бр. 2/2025 на сп. “Картини с думи и багри” с рецензия на Крум Гергицов на книгата му „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ в превод Огнян Стамболиев, както и с есето “Моите връзки с митологията”.

Пламен Легкоступ е роден на 04.04.1959 г. във Велико Търново. Завършва Математическата гимназия във Велико Търново, а през 1983 г. завършва висшето си образование във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет със специалност Графика.

Професор е по методика на изобразителното изкуство и доктор на педагогическите науки. Работи в Педагогическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Творческите му търсения са в областта на живописта, графиката и илюстрацията. Участва в повече от 100 изложби в България и чужбина, над 45 от които самостоятелни. Член е на Съюза на Българските Художници от 1989 г.

Автор е на научни разработки по теория, методика и история на изобразителното изкуство, както и за възпитанието чрез изкуство.

Главен съветник към Централата на Ханбан/ Институт „Конфуций“ – Пекин, КНР; Доктор Хонорис Кауза на Башкирския държавен университет, Уфа, Башкортостан, Руска федерация. Пламен Легкоступ е почетен професор на: Пекинския университет за езици и култура, Пекин, Китай; Източно-сибирската Открита Академия, Русия; Университета „Св. Кирил и Методий”, Скопие, Северна Македония.

Носител на много наши и международни награди.
Ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ от 2007 до 2015. Почетен гражданин на Велико Търново, България.

Представен в бр. 2/2025 на сп. „Картини с думи и багри“ с интевю на проф. д.н. Венелин Терзиев и редакционна статия.

Рада Цанкова е родена през 1975 в София, дъщеря на композитора и барабанист на “Щурците” Петър Цанков и на художничката Вени Кантарджиева.

Завършва Академията за изящни изкуства в Париж, където живее и работи до днес. През 2024 г. получава наградата за живопис на Duc d’Aumale на Institut de France, която се връчва веднъж на всеки пет години на изтъкнати творци и интелектуалци.

Представена в бр. 2/2025 на сп. “Картини с думи и багри” с няколко платна от изложбата “Усмивката на Буда” в Галерия “Ракурси”.