Даниела Виткова е родена на 8 ноември 1957 г. в гр. Лом, обл. Монтана, омъжена в гр. Кюстендил. Посвещава 40 години на работата с деца от предучилищна възраст като учител по музика, а впоследствие и като директор на ДГ „Първи юни“, гр. Кюстендил.

През 2021 год. издава стихосбирката “Поезия по време на пандемия”. В същата година със спомоществователството на Училища Европа от печат излиза “Какъв да стана?” със стихотворения и гатанки, повишаващи компетентността на децата за различните професии.

В 2022 г. издава стихосбирката “Парченца от пъзел”, през 2024 год. – “Между ума и сърцето”, а през 2025 год –детската римувана приказка “Горско училище”.

Композиторът Валери Костов дава нов живот на пет нейни стихотворения за вокална група „Шоколадче“ с ръководител Росица Кръстева, а „Дъжд от ноти“ от едноименното стихотворение става титулна песен на първия авторски албум на групата. Песента получава първо място на Международния музикален фестивал в Белград „Angel Voice“ през август 2021 година.

По муз. и аранж. на композитора Емил Струнджев, стихотворението “Теб рисувам, моя Родино” вече звучи като песен, включена в компакт диск със заглавие “Пъстър/Colorful”.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2026.

Даниела Виткова е автор, който пренася в поезията богатия си опит от четири десетилетия работа с деца. Нейните стихотворения носят топлина, ритъм и онази естествена педагогическа интуиция, която говори на малките читатели с уважение и разбиране. Виткова съчетава игра и знание, въображение и поучителност, като създава римувани истории, които развиват езиковите умения, любопитството и чувството за красота у децата. Книгите ѝ са цветни, мелодични и внимателно подредени по теми, а творческият ѝ почерк остава верен на убеждението, че детето расте най‑добре, когато думите му носят и радост, и смисъл.

д-р Лилия Логофетова е родена на 18.10.1951 г. в Козлодуй. Завършила е основно и средно образование в родния си град. Има висше образование по медицина – Медицинска академия гр. София, специалност „Стоматология“. Работи като стоматолог.

Ето какво казва за себе си – “Семейна съм, с две деца и две прекрасни внучета. Благодаря на моите родители, учители и преподаватели от МА, които ме възпитаха на добродетели – скромност, човечност, всеотдайност, уважение, трудолюбие. Еднакво обичам и словото, и професията си. Осъзнавам, че думите на покойния ми преподавател по биология г-н Ц. Минков се оказаха истина: „Един стоматолог може да бъде поет, но един поет не може да бъде стоматолог“.

Представена в бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” с рецензия на Людмила Данова и подбор от стихове.

Лилияна Александрова е родена през 1999 г. Завършила е бакалавърска и магистърска степен по „Живопис“ в Националната художествена академия през 2023 г. и е в началото на своята докторантура към катедра „Рисуване“.

През 2024 г. участва в Националните есенни изложби в Пловдив („Приземяване“) и открива изложбата „Le geste, le moment“ в галерия Heimat в Сен Реми дьо Прованс, Франция. През 2025 г. получава награда в категория „Живопис“ в националния конкурс „Следващите 25“ на галерия „Видима“ и номинация в националната изложба „Рисунка и малка пластика“ на СБХ. Същата година открива самостоятелната изложба „If only tonight“ в галерия U P.A.R.K. в Пловдив. В началото на 2026 г. е отличена в категория „Визуални изкуства“ от фондация „Стоян Камбарев“.

Представена в бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” чрез анонс за изложбата “Искам да е тихо” в галерия “Ракурси”.

Льоринц Сабо (1900 – 1957) е един от най-значителните унгарски поети от поколението след Ендре Ади. Той смесва жанровете, стремейки се да доближи поетическото слово до живата реч. Издига в култ красотата и мига от всекидневния живот.

Работи като журналист. Основава в. „Пандора“ и е негов редактор.

Разочарованията му го довеждат до отчаяние и самотност, но душевните му страдания дават богати плодове. Сабо е автор на голям брой стихосбирки. Сред най-значителните от тях се нареждат „Песента на щурците“ и „Двадесет и шестата година“, съдържаща 120 сонета, написана в памет на голямата му любов.

На български език е издадена книга с негови стихове, озаглавена „Фортисимото на щуреца“.
Лириката му е преведена на 14 езика. Блестящ преводач, претворил на родния си език сонетите на Шекспир, поезията на Гьоте, Вийон, Бодлер, Омар Хаям и др.

Сабо е носител е на наградите „Атила Йожеф“ и „Кошут“.

Представен в бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” в рубриката “Във фокуса ни”, “Творчество: изкуството на превода” в превод на Иванка Павлова.

Марин Георгиев е роден през 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Дълги години работи в литературната периодика – зам.-главен редактор, а по-късно директор и издател на „Литературен форум“. През 1994 г. създава Сдружението на българските писатели, а през 1996 г. – „Форум Българо-унгарска взаимност – 2014“ с центрове в Будапеща и София.

Автор е на повече от 20 книги – поезия, проза, критика и преводи. Негови творби са превеждани на множество езици и присъстват в антологии в Русия, САЩ, Унгария и Македония. Книгите му се съхраняват в Конгресната библиотека на САЩ, библиотеките на Харвард, Принстън, Йейл, Британската и Френската национална библиотека. Отличен е с четири престижни унгарски награди, сред които „Про Култура Хунгарика“ и почетната сабя „Балинт Балаши“.

Представен в рубриката “Във фокуса ни” на бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” по повод 80 години от рождението му.

Мая Бисеркова е родена на 2 май 1956 г. в Харков, Украйна. Завършва висше образование в Националната художествена академия в София. Нейният творчески път включва множество самостоятелни и колективни участия, които очертават последователно и устойчиво присъствие в българския художествен живот.

Избрани самостоятелни изложби: 2022 – Градска художествена галерия Благоевград; галерия „Кракра“, Перник; 2020 – галерия „Адора“, София; галерия „Артсалон“, Перник; 2019 – галерия „Артсалон“, Перник; 2018 – галерия „Артсалон“, Перник; 2016 – галерия „Артсалон“, Перник.
Избрани общи и колективни участия: 2022 – Национална изложба за изобразително изкуство, Враца; 2021 – Национална изложба за изобразително изкуство, Сливен; 2017–2020 – Зонална изложба „Струма“ – Благоевград, Кюстендил, Перник; 2016–2021 – участия в Перник, София и Благоевград.

Олга Шурбанова е завършила Българската държавна консерватория (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“) със специалност „пиано“.

Била е музикален редактор във вестниците „Пулс“, „Народна младеж“, „Народна култура“, главен редактор и директор на издателство „Музика“, главен редактор на сп. „Ек“ в Държавната агенция за българите в чужбина. Един от авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и осем белетристични книги.

Съставител и автор е и на 101 отпечатани и разпространени в цял свят броеве на културния двумесечник „Ек“, предназначен за сънародниците ни в чужбина, прерасли в своеобразна енциклопедия на националната ни история, култура и обществен живот, както и на двата сборника „Автономията живот. Срещи с изявени българи в чужбина“ (1997, 2009).

Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания в страната, някои преведeни на полски, немски, английски и арабски език.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 2/2026.

Петя Стоянова Кръстева е родена през 1971 г. в гр. Луковит. Средното си образование завършва в СОУ „Веска Михайлова“ /„Алеко Константинов“/ в родния си град. Дипломира се със специалност Начална и Музикална педагогика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а по-късно защитава магистърска степен по Психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Работила е в администрацията на Министерството на правосъдието и КОНПИ. През последните години упражнява професията си на музикален и вокален педагог и хореограф в София.

Пише от дете. Като ученичка в шести клас има публикувани стихове в местния печат, а в радио Христо Ботев е отличена за стихотворението „Сбогом лято!“. От 2017 година е член на Гражданско сдружение „Сродни души“ в гр. Луковит. Публикува стиховете в Алманах „Литературен силует“ и в Интернет.

Представена в бр.2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” с ревю-рецензия на Людмила Данова и подбор стихотворения.

Пламен Бочев е български поет и автор на текстове за песни, чието творчество се отличава с чувствителност, лирична дълбочина и умение да превръща личните преживявания в универсални поетични образи. Дебютира със стихосбирката „Несвършено минало“ (1994), издадена след спечелен национален конкурс за поезия. Негови стихове са публикувани в редица вестници и поетични сборници, а поезията му е отличавана в конкурси като Дни на поезията „Пеньо Пенев“ – Димитровград и „Кръстопът на музите“ – София.

Освен в литературата, Пламен Бочев има силно присъствие и в музикалната сцена като автор на текстове за песни. През 2009 г. песента „До утре“ по негов текст печели втора награда на конкурса „Бургас и морето“. През 2011 г. две негови песни – „Нестинари“ и „Не винаги“ – достигат до национални финали, съответно в конкурса „Евровизия“ и в конкурса на БНР „Златна пролет“.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от брой 2/2026.

Поля Цолова е родена на 5. 11. 1979 г. в гр. Луковит.

Пише стихове от ранна детска възраст. Работи като учител по български език и литература – професия, която приема като мисия и отговорност, а любовта към децата е нейното вдъхновение. Отличавана е от Министерството на образованието, НДД и други институции за своята дейност като учител-наставник, за високи педагогически и художествено-творчески постижения.

Обича да карам мотор и вярва в доброто у хората, оцеляването на света и в това, че словото трябва да бъде изпълнено с доброта и любов.

Има публикувани стихотворения в различни сборници и алманаси, а дебютната й стихосбирка „(Ако) мога“ излиза от печат през 2024 г. с логото на ИК „Многоточие“, след в литературен конкурс, организиран от издателството.

Автор на стихосбирки – „(Ако) мога“ и „Паметта на корена“. Лауреат е в национални и международни литературни конкурси.

Представена в бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” с рецензия на Людмила Данова за третата й стихосбирка “Шевицата на душата” и подбор на стихове.

Рада Въртунинска (28.08.1932 – 2023) е една от най-значимите добруджански авторки – писателка, поетеса, краевед и дългогодишен културен деец. Родена в с. Приморци, тя завършва девическа гимназия в Добрич и руска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в ключови културни институции – Окръжна библиотека (дн. РБ „Дора Габе“), Държавен архив – Добрич и Центъра за художествена самодейност. През 1968 г. е командирована в Букурещ за изследване на документи, свързани с културната история на Добруджа.

Активен член е на Сдружението на писателите – Добрич, Съюза на учените в България и Дружеството на краеведите „Отец Павел Атанасов“. Книгите ѝ се съхраняват в Конгресната библиотека във Вашингтон, Британската библиотека, Париж, Страсбург, Москва, Букурещ и Тимишоара. Между 69‑ и 90‑годишна възраст Въртунинска издава впечатляващите 24 книги – художествени, документални и краеведски, сред които „Сбогом приятели“, „Зовът на сенките“, „Паралели и ракурси в живота и творчеството на Дора Габе и Анна Ахматова“, „Реквием за живите“, „Моят едностаен свят“, „Сбогом, Америка“ и др. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I, II и III степен.

Последната ѝ книга, „Есенни спомени за лятото“ (2022), е духовно завещание – поетичен и философски сборник, който обобщава един дълъг живот, отдаден на словото, културата и Добруджа е представена в бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” с рецензия на Павлина Петкова и откъси, подбрани от нея.

Силвия Чанева е родена в София, завършва Националната гимназия за приложни изкуства и през 1994 г. дипломира специалност Керамика в НХА при проф. Божидар Бончев. Член е на СБХ от 1996 г. Има активна изложбена практика с множество самостоятелни експозиции в София и Бургас, сред които галериите „Теста“, „Ракурси“, „Гая“ и „Мелон“.

Участва редовно в изложбите на секция „Керамика“ на СБХ и в международни форуми в Германия, Италия, Дания и Румъния. Сред отличията ѝ се открояват Сребърен медал на Биеналето в Равена (1998), награда на СБХ за общ принос в керамиката (2013) и приз за цялостно участие на Фестивала на съвременната керамика – София (2017). Нейни творби са представяни на GRASSIMESSE – Лайпциг, „Art14issimo“ – Торино, EUROPEAN CERAMIC CONTEXT – Борнхолм, както и в международни пленери, където печели отличия.

Представена в брой 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” с редакционен анонс за най-новата й изложба “Оттенъците на скалите” в галерия “Ракурси”.

Станимира Давидова е на 56 години. По професия икономист. Започва да пише през 2022 г. От град Омуртаг е, но дълги години живее в София. От 2023 година е заместник кмет на град Самоков и живее там.

Писането не е самоцел за Станимира. Тя следва своите емоции и така се ражда поредният стих. Най-често стиховете й звучат автобиографично. Често пише в стил “Поетическа волност”, без препинателни знаци. Стиховете са моментна волност. Не ги чете, не ги редактира. Просто “излива” чувството, душата си.

Нейни стихове са включени в над 10 сборника, като първият е на Буквите – “Романтика 2025”.

Има издадени 3 стихосбирки: “Орисана”, “Душата ми цъфти в лилаво” и “Усмивки под дъгата” – със стихове за деца и авторски картини.

Представена в бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” с ревю-рецензия на Людмила Данова и избрана поезия.

Траяна Панайотова е родена през 1984 г. в Ямбол. Завършва специалност Скулптура във Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където придобива бакалавърска и магистърска степен, а през 2009 г. специализира по програма „Еразъм“ във Факултета по изящни изкуства на Лисабонския университет. От 2020 г. е член на СБХ, секция „Живопис“.

Има активна изложбена практика с участия в национални и международни форуми в България, Полша, Австрия, Турция, Португалия и САЩ. Сред по-значимите ѝ участия са биеналетата „Тенец“, „Изкуство на миниатюрата“, „Виа Карпатия“, Международното биенале на малките форми в Плевен, фестивалът „Троя – път на културата“ в Чанаккале, както и изложби в MUMOK – Виена и Обществената библиотека в Орландо.

Носител е на редица отличия, сред които Награда за живопис от IX Международно биенале „Изкуството на миниатюрата“ (2023), Награда на СБХ от биенале „Тенец“ (2023), Награда на Община Бургас (2023), както и Награда за живопис „Цено Тодоров“ (2022). Има множество номинации за живопис и скулптура от престижни национални и международни конкурси, включително номинация за международната награда „Валтер Кошатцки“ на MUMOK – Виена.

Представена в брой 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” с редакционен анонс за най-новата й изложба “Оттенъците на скалите” в галерия “Ракурси”.

Хорхе Луис Борхес (1899 –1986) е аржентински писател, поет, есеист и един от най-влиятелните автори на ХХ век. Роден в Буенос Айрес в семейство с богата интелектуална традиция, Борхес отрано се посвещава на литературата и езиците. След престой в Европа през Първата световна война той се завръща в Аржентина и става водеща фигура в литературния авангард.

Борхес е автор на емблематични сборници като „Алефът“, „Измислици“, „Книга на пясъка“, в които съчетава философия, метафизика, митология и игра на ума. Неговите текстове изследват лабиринтите на времето, безкрайността, огледалата, съня и идентичността, превръщайки го в създател на уникален литературен космос.

Загубата на зрението в зрелите му години не прекъсва творчеството му – напротив, Борхес превръща словото в свое „второ зрение“ и продължава да пише, да чете чрез други и да изнася лекции по целия свят. Макар никога да не получава Нобелова награда, той остава сред най-цитираните и изучавани автори на модерността и често е наричан „Омир на ХХ век“.

Неговото влияние се простира далеч отвъд испаноезичната литература – Борхес е писател, който променя начина, по който мислим за разказа, за реалността и за самото писане.

Представен в бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” от Огнян Стамболиев по повод 40 години от кончината му чрез биографични бележки и подбрани фрагменти от творчеството му.

Христина Христова Дръндийска е родена в гр. Оряхово. Средното си образование завършва в родния си град, след което учи в Института по хранителни технологии – Пловдив. Работи като инженер–технолог във Враца.

Участва със свои стихове в алманаха „Под лъчите на слънцето“ (от 8 до 13) и в сборниците „По следите на козлодуйските думи–3“ и „Това е есента, вълшебница добра–3“, където има поощрителна награда. Има публикувани стихове в местния печат.

Член е на Конфедерацията на българските писатели – клон Враца и на Поетичен клуб „Арфа“.

Представена в бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” с рецензия на Людмила Данова за дебютната й стихосбирка „Да те докосне ангел“ и подбор на стихове.

Шандор Чори (1930 – 2016) е унгарски творец с разностранни интереси: поет, писател, есеист, преводач, драматург, журналист, политик. Работи в авторитетни литературни издания. Бил е драматург в МАFILM. Основател на Унгарския демократичен форум и член на ръководството му. Главен редактор на списание Hitel („Кредит”). От 1991 до 2000 г. е председател на Световния съвет на унгарците.

В поезията си Чори извървява дълъг път на развитие – от реализма на Петьофи, през метафоричността на Ференц Юхас и Ласло Наги, до оформянето на свой стил, изпълнен с изключителна сетивност, с модерно звучене и сюрреалистична образност. В стиховете му присъстват и детските спомени, и апокалиптичните картини на войната, и любовните изповеди, и трусовете на предателствата, и сливането с простите неща от света, който ни заобикаля.
Издал е над двадесет стихосбирки, над десет есеистични сборника, няколко книги с преведени от него стихотворения, пиеси, сценарии за филми.

Два пъти е носител на наградата „Атила Йожеф”, на Хердерова награда, на Кошутова награда, на голямата награда на името на Янош Аран, на наградата „Унгарско наследство” и др.

Представен в бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” в рубриката “Във фокуса ни”, “Творчество: изкуството на превода” в превод на Иванка Павлова.