Боян Виденов Кръстанов-Балкански е роден на 4 октомври 1939 г. в с. Искрец, Софийско. Завършва реална гимназия в Своге, Селскостопански техникум в Чомаковци (край Червен бряг) и Селскостопанска академия в София.

Основната му професия, упражнявана предимно в и-т “Водпроект” като специалист, ръководител на група и на отдел (единствен такъв в страната), е свързана с мелиоративното почвознание – проучване и проектиране на напоителни системи с язовири в България (над 200 обекта), Иракски Кюрдистан, сирийското Средиземноморие и Южен Мозамбик – в долините на реките Лимпопо и Елефантеш (Реката на слоновете) сред племето шангана.

Тринадесет години след 1993-та е управител на малка екологична фирма “Флора”, занимаваща се основно с ОВОС – оценка на въздействието върху околната среда.

Боян Балкански се занимава с журналистическа, публицистична, писателска и изследователско-краеведческа дейност още от гимназиалните си години.

Досега е издал 17 книги – с поезия, хумор и сатира, афоризми, пътеписи (предимно за Близкия изток и Африка), природно краезнание, диалектоложко езикознание, документалистика и краеведска монография.

Съставител, редактор и съредактор е на вестници, алманаси и книги.

Боян Балкански е съучредител (през 2004 г.) и първи председател на Художественотворчески клуб “Искри”– Искрец, който периодично издава алманах “С перо, четка и дух”. Член на Съюза на независимите български писатели и Съюза на българските журналисти.

За енциклопедичната му творческа дейност получава звание “Почетен гражданин” на град Своге.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2024.

Валентина Стоянова, с литературен псевдоним ЛидаВали е родена в София, но изживява детството си в Казанлък. По-късно се връща в София, завършва българска филология в СУ “Климент Охридски” и работил като учител.

“Нейният истински живот” е първият й роман. Публикува и разкази в своя личен авторски блог.

Представена в бр. 3/2024 на сп. “Картини с думи и багри” от Людмила Данова и включена в същия брой с откъс от романа “Нейният истински живот”.

Джеймс Майкъл Кейшън /Джим Кейшън/ е роден на 26 юли 1953 г. в Уорчестър, Масачузетс. Той е американски хайку поет, редактор, преводач, издател, режисьор, оратор и теоретик на литературата. Автор е на повече от 20 тома с хайку поезия, главен редактор на Haiku in English, основател и собственик на издателство Red Moon Press (1993), съосно-вател, заедно с  с Баня Нацуиши и Димитър Анакиев на Световната хайку асоциация /World Haiku Association/ (2000), основател и президент на The Haiku Foundation (2009).

Първите му поетични опити са от 70-те години. Открива англоезичното хайку през 1985 г.

След 1988 г. е публикувал хиляди свои хайку на десетки езици, предимно САЩ, но също в Канада, Обединеното кралство, Швеция, Франция, Холандия, Германия, Полша, Италия, Австрия, Израел, Хърватия, Сърбия, Словения, България, Унгария, Румъния, Македония, Гърция, Иран, Русия, Китай, Индия, Австралия, Нова Зеландия и Япония.

В началото на 2004 г. започва работа по The Haiku Foundation, като създава библиотеки за издания хайку поезия – печатни и електронни, онлайн енциклопедия за хайку – Haikupedia с интерактивни функции, история на световното хайку с образци на оригинални езици и в преводи на английски и др.

През август 2013 г. издава антология „Хайку на английски: Първите сто години“, публикувана от W. W. Norton & Company. Същата година създава първия видео хайга и хайку филм, като ги представя публично чрез уебсайта на The Haiku Foundation.

Представен от Димитър Анакиев в рубриката “Преводачът представя” в бр. 3/2024.

Джун Джордан (1936-2002).

Родена е в Ню Йорк, Ню Йорк, и посещава Барнард Колидж. Била е активистка, поетеса, писателка и учителка, както и видна фигура в движенията за граждански права, феминистки, антивоенни и LGBTQ движения на двадесети век.

Става автор в бр. 3/2024 на сп. “Картини с думи и багри” чрез рубриката “Преводачът представя” с творби, продбрани и преведени от Димитър Анакиев.

Искър Шуманов е роден на 12 юли 1919 г. в село Карабунар, Пазарджишко.

Учи в Пазарджишката и завършва Панагюрската гимназия. Следва педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Отдава се на журналистика като сътрудник на в. „Политика“. Бил е заместник-редактор на в. „Младежко знаме“, а след спирането му през 1945 г. емигрира в чужбина.

В емиграция прекарва 45 година. Работи последователно в сп. „Освобождение“ (Париж), редактор във в. „Свободна и независима България“ (Ню Йорк) и едновременно на в. „Народно земеделско знаме“.

През юли 1990 г. е избран за главен редактор на съшия вестник, но вече издаван в София, от който пост се оттегля през април 1992 г. През 1996 г. е избран за главен редактор на в. „Земеделско знаме“, какъвто е до май 2001 г., когато подава оставка в израз на протеста си срещу коалирането на БЗНС с Евролевицата.

Искър Шуманов е автор на книгата „С „Народно земеделско знаме“ в борбата за народовластие“ (1995 г.) и съставител на сборника „Жив с борбите си Никола Петков живее и в спомените“ (1967, САЩ, 1997, София), както и на сборника с разкази и фейлетони „Вчера и утре“ (София, 2004 г.)

След преврата в БЗНС, организиран от Николай Ненчев и задкулисни кръгове в българската политическа и съдебна система през 2008 г. издава сборника със статии „Не, не мога да мълча“ (София, 2008 г.)

Сътрудничи на в. „Земеделско знаме“ до смъртта си на 21 май 2011 г.

Представен в рубриката “Във фокуса ни”, бр. 3/2024 на сп. “Картини с думи и багри” по повод 105 години от рождението му.

Лора Цветанова е родена в София, но живее и твори във Видин. По професия и по душа е психолог, поет, писател.

Завършва ЮЗУ-Благоевград със специалност „Психология“.

Писането се появява в живота ѝ още в гимназията и след време тя решава, че иска да превърне едно свое хоби, което ѝ доставя огромно удоволствие в професия.

Така, през 2013 година се появява и първата ѝ от общо 20 книги издадени до момента.

Ето заглавията на по-известните от тях – „С усмивка към живота“, „Тържество на духовни търсения“, „Душата на дете“, „Вълшебни приказки“, „Приказен свят“, „Сборник мисли от и за живота“, „Среща между действителността и фантазията“, „Чудото на добротата“ /2018/, „Веселият животински свят“ /2019/, „Диамантено сърце“ /2020/, „Истинска любов. Роман“ /2021/, „Принцеса Дария. Роман“ /2021/.

Представена в бр. 3/2024 на сп. “Картини с думи и багри” от Людмила Данов. Автор на списанието става с същия брой с откъси от най-новите си книги за деца “Принцеса Дария” и “Приключения с мен, Щуравата”.

Марина Йорданова е родена на 7 октомври 1991 година в Русе. Завършва Средното училище по европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в родния си град, а след това и Нов български университет в София.

Автор е на стихосбирката „Безначално“, средствата от продажбата на която предоставя на кампанията „Скритите таланти на България“.

В момента разделя времето си и балансира между отговорността да бъде маркетинг експерт, отговорна и любяща майка и свободата да изразява себе си като твори и пресъздава своите мечти в музика и слово.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 3/2024.

Маруся Любчева е родена на 20.07.1949 г. Завършила е образованието си с професионална квалификация „инженер-химик“, специалност „Технология на полимерите“. От 1972 г. е докторант в бургаския Висш химикотехнологичен институт „Проф. д-р Асен Златаров“. През 1977 г. доктор и има над 50 научни публикации в реферирани списания, множество публикации в националния и местния печат.

В периода между 1977 и 1987 г. е научен сътрудник. Доцент от 1987. От 1989 до 1991 г. е декан на Отделението по следдипломна квалификация в Университет „Проф.д-р Асен Златаров“. Била е декан на Факултет „Органични химични технологии“ от 1991 до 1993. След това до 1995 г. е ръководител на Катедра „Материалознание“ в същия университет.

От 1991 до 1995 г. е бургаски общински съветник. От 1995 до 2005 г. е заместник-кмет на Община Бургас. От 2005 г. е депутат в 40-ото народно събрание. На 1 януари 2007 г. става член на Европейския парламент от България до 2009. От 2013г. до 2014 г. отново е евродепутат.

Доц. Маруся Любчева е член на 4 комисии в Европейския парламент: Комисията по международна търговия, Комисията по бюджетен контрол (пълноправен член), и Комисията по бюджети и Комисията по правата на жените и равенството между половете (заместник-член).

Член е на Делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество „ЕС – Казахстан“, „ЕС – Киргизстан“ и „ЕС – Узбекистан“ и за връзки с Таджикистан, Туркменистан и Монголия, и заместник-член в Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество „ЕС – Украйна“. Тя е почетен професор.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2024.

Токи Дзенмаро  (Toki Zenmaro),  08.06.1885 – 15.04.1980 e продуктивен поет и преводач от китайски език, лингвист, журналист, университетски препо-давател, Той е един от гигантите на японската култура. Завършил е английски език в университета Васада.

Автор на 40 стихосбирки с танка поезия, като с първата стихо-сбирка (Nakiwarai/ „Плач и смях“) , която пише като ученик, той начертава своя път по съдържание и форма. Публикува сбирката на латиница, защитавайки разбирането си, че китайските идиоми, които са трудни за писане, не съответстват на духа на японския език и че японците трябва да преминат на латиница.

Пише и за калиграфия, но се интересува особено от оригиналността на онези, които нямат талант. След като се оттегля от Daily Yomiuri, дейността му се увеличава значително. На 80 години става университетски професор и преподава на студенти до смъртта си, на 94 години.

Tанка пише по много различни начини, често в свободен стил и често сме-няйки ритъма. Най-дългата му танка съм включил в селекцията от негови стихове „работете върху невъзможното“, която в оригинала има цели 41 срички, вместо 31.

По негово собствено желание, изразено в прощалната танка (последния стих от поредицата), не му е издигнат паметник.

Представен в рубриката “Преводачът представя” на бр. 3/2024 от Димитър Анакиев.

Христилия Каролинова Кулева е родена във Варна, но живее в Шумен. Пише разкази, есета, апеви, хайку, стихове.

Нейни творби са намерили място в литературни сборници и списания. Печелила е литературни конкурси.

Автор е на четири книги: “Фейс(ши)бучици” (2021), “Живот в хайку ритъм” (2023), “Сезонни хайку” (2024), “Помълчи” ми 5 минути (2024).

Участва в конкурса “Черешовите води на българската танка” през 2024 г., като нейното участие е отразено в сп. “Картини с думи и багри”.

Автор в списанието от бр. 3/2024 с избрани апеви.