ЕДНА ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ ОТ ЕДНО ПРОЛЕТНО МОМИЧЕ – рецензия на Иван Селановски
През това лято на 2019 г. излезе новата книга на поетесата Милена Френкева “Пролетно огледало” в издателството на авторката и печат „ЕД ПРИНТ”. Когато я прочетох, останах крайно изненадан и възхитен от нейното композиционно оформление, като художествен продукт на поезията. Защо?
Преди години, за първи път се докоснах и запознах с поетичното и патетично творчество на Милена от първата й издадена книга със стихове “Кръговрат”. Тогава тя пишеше, твореше и се оформяше, като една емоционална, талантлива поетеса – под фамилното си име – Филипова.
И, рекох си, след прочита на стихотворенията, че на поетичния хоризонт изгрява едно Пролетно момиче, една поетеса. Но, все още, изпълнена с лелеяни мечти и копнежи, осенени от възторжените полети на младостта. Ала сега, когато издаде новата си книга със стихове “Пролетно огледало” и тя е в ръцете ми – четейки и препрочитайки, неволно улових съществената разлика – между първата “Кръговрат” и “Пролетно огледало”.
Пред мен е вече една зряла поетеса, която е изживяла и преодоляла метафизическите си наклони от ранните творчески години. Виждаме едно ново тръпнещо начало. От книгата й освежаващо всеки стих, всеки куплет, всяка страница е една симфония, от която струи – поезия! Слухът улавя – мелодия. Искам още да продължа за безспорния талант на Френкева, но ще спра, та когато ги чете читателят й да изживее удоволствието от свежия лъх на пролетта, лятото, морето, природата, родния край – одухотворено възпети от нея в девет раздела със стихотворения. И същественото – да бъде съпричастен към сърдечния й повик в началото на книгата: ”Читателю, нека бъдем заедно в моите съкровени мигове”…
Иска ми се да проследя поетиката, диапазона на цялата и книга от стихотворения в “Пролетно огледало”, във всичките девет раздела. Но ще цитирам само някой от тях. Ето първи – трогващ с едноименното стихотворение “Море като око на гларус свети”:
Море като око на гларус свети,
а пясъкът е топъл като длан,
не ми достигат всичките куплети
за синия ми поглед размечтан…
Не по-малко завладяващи са и стиховете от стихотворението “Пролетно огледало” във втори раздел. Излъчващи образност, картинност…, когато ги четем:
Небето пролетно шуми,
реди си плочките лъчисти
и бягат зимните тъми
с окапал сняг без бели листи.
Книгата на Милена Димитрова Френкева “Пролетно огледало” е един венец от свежи, неувяхващи пролетни цветя – набрани от градината на нейната богата душевност!
© Иван Селановски
