ЦВЕТЪТ НА ЗИМАТА – тристишия и хайку от Виолета Солникова

Голи клони
дирижират
песента на вятъра.

*

Януарска вечер.
По фаровете на колите –
целувки от снежинки.

*

Върху нощния сняг
следи от щейната
на вятъра.

*

Два замръзнали силуета
под уличната лампа –
горещи целувки.

*

Кръгла луна.
В снежния двор –
стъпки на лисица.

*

Зимно утро –
птичи пера
по стъклата.

*

Дантели –
топлина
от ръцете на мама.

*

В края на зимата
под ласките на слънцето –
теменужка.

*

Слънчев нож разряза
снежната торта
на хълма.

*

Зимна луна
на прозореца –
каня я на чай.

*

Кози стъпки
в калта –
чашки за птици.

*

Капки дъжд
на устните ми –
пролетни целувки.

*

Локва на пътя –
прозорец
към небето.

*

Безсънните ми мисли –
в прегръдката
на вятъра.

Виолета Солникова, първа публикаци “Събудени гнезда”, изд. “Фабер”, В. Търново, 2016 г.