ВЪВ ФОКУСА НИ: МАРИЯ ПРИМАЧЕНКО

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Тази година се навършват 115 г. от рождението, а на 18 август – 26 г. от кончината на Мария Примаченко. Няма да бъде пресилено ако кажем, че тя е любимата художничка на Украйна.

Тя създава своето ярко, наситено с емоция и неподправена красота изкуство, като използва творчески, но остава близо до образците на украинския фолклор и преди всичко до полесийските народни традиции и народните занаяти. Тя остава през целия си живот свързана с родното си село, близка до хората, техния бит и проблеми, както и до природата.

Рисува през целия си живот, от дете до самия край на жизнения си път, фантастичните образи от народните предания и своята фантазия, като облича в тази форма дори истории от вестникарски статии и случки от местния колхоз, а чувството си за хумор и своята гражданска позиция изразява в заглавията на картините, които често приличат на епиграми и афоризми или поговорки.

Носител е на ордена „Тарас Шевченко“ /1966/. През 1998 година малката планета (142624) е наречена в нейна чест Примаченко от откривателя и́, астронома Клим Чурюмов. По повод 100 годишни от рождението ѝ 2009 г. е обявена от ЮНЕСКО като година за отдаване на почит на художничката. През същата година киевският булевард „Лихачов“ е прекръстен в нейна чест.

*

Мария Оксентиивна Примаченко (на украински: Марія Оксентіївна Примаченко) е родена на 12 януари 1908 година в с. Болотня, Иванкивски район, Киевска област, разположено само на 30 километра от Чернобил в селско семейство. Посещава училище само четири години – разболява се тежко от полиомиелит, който и́ оставя физическо увреждане, което влияе върху целия ѝ живот и изкуство. В детските ѝ години нейната майка я учи на бродерия, а в края на 20-те години става член на Иванкивската бродерийна кооперация.

Примаченко започва да рисува през десетилетието, когато украинските селяни умират от глад, съзнателно причинен от Сталин в съветска Украйна от 1932 до 1933 г. Това е период на истински, съзнателен геноцид, тъй като според господ-стващата идеология украинските селяни са възприемани като националисти – предатели на съветската власт.

Първите ѝ творби носят мрака на този период, довел до крайност народа ѝ.

Талантът ѝ е открит от художничката Тетяна Флору, която през 1935 година кани Примаченко да работи в експерименталната работилница към Киевския музей на украинското изкуство.

В Киев Примаченко претърпява две операции, след които  вече може да стои изправена, без опора. Там тя среща и партньора си Васил Маринчук, с когото имат син Федир, роден през 1941 година, който също става фолклорен художник и майстор на наивистичното изкуство, както и двамата ѝ внуци Петро и Иван.

*

През 1936 година творби на Мария Примаченко са изложени на Първата републиканска изложба за фолклорно изкуство, която обикаля Москва, Ленинград и Варшава. За участието си в изложбата художничката получава диплома първа степен. На следващата година картини са изложени в Париж, където тя добива известност.

Именно в този период тя прави преход от приложното изкуство – бродирането, към изобразителното изкуство, като развива своя смел и експресивен рисунък и започва да комбинира традиционните украински декоративни мотиви по нови, творчески начини.

В периода от 60-те до 80-те години стилът ѝ продължава да се развива, като заменя акварелните рисунки с гваш, а цветовата гама става по-ярка, по-наситена, включително фона на творбите. След 1970 г. започва за поставя на гърба на платната си кратки фрази и поговорки, свързани с темите на картините ѝ.

Творбите на Примаченко, освен в различни градове на родната Украйна са излагани в много страни по света, вкл. във всички бивши съветски републики и нееднократно в България, Полша, Франция и Канада. Албуми с репродукции на нейни картини са публикувани на много места в света. В родината и́ те са отпечатвани  и върху пощенски марки и монети.

Дивият чаплун и Граховият звят, 1999, украински пощенски марки

Над 650 произведения на Примаченко се пазят в колекцията на Музея на народното фолклорно декоративно изкуство в Киев.

Ведро усмихната, с народна носия, носена в живота и в сърцето, рисуваща приказните си творби, тя остава част от своя народ завинаги…

Войната на Русия срещу Украйна не пощадява изкуството. През 2022 година, по време на ракетен обстрел, Иванкивският музей за история и краезнание изгаря до основи. Там се съхраняват и 25 творби на Мария Примаченко. С риск за живота си, местен жител влиза в горящата сграда и спасява 10 нейни картини.

ТВОРЧЕСТВО. ЖИВОПИС

редакционна статия, д-р Габриела Цанева