С „Мастилница на свободата“ Тодор Билчев участва в конкурс на тема „150 години Априлско въстание“, но самото стихотворението е породено от срещата на поета с личните писалищни принадлежности на Христо Ботев, съхранени като музейни свидетелства. В представената фотография мастилницата, попивателната и поставката за перодръжки са мълчаливи предмети зад витрина; в поетическия текст те отново започват да действат. Мастилото се превръща в кръв и памет, липсващото перо продължава да пише, а музейната вещ задава съвременния въпрос дали сме достойни за свободата, чието име сме наследили.

Ставаме неволни свидетели не само на раждането на едно стихотворение, но и това как паметта преминава от предмета към образа, от образа към словото и от словото към днешната съвест, а историческата памет се превръща в дишаща реалност с плътно видимо присъствие. Това не отдалечава съзнанието на четящия от основните въпроси на творбата, напротив – прави ни болезнено съпричастни и помага за разберем общия прочит както на авторовата позиция, така и на собственото ни отношение към история, личности, избори и памет. Този визуален елемент заземява творбата като я свързва не с конкретните предмети, а с конкретния момент, в който са използвани; едновременно и с момента на нашето болезнено „Днес“.

Личните писалищни принадлежности на Христо Ботев: мастилница от синьо стъкло, преса за попиване на мастилото и месингова поставка за перодръжки с форма на подкова. Фотография: Тодор Билчев

МАСТИЛНИЦА НА СВОБОДАТА – стихотворение на Тодор Билчев

Мастилницата Ботевска е още жива.
Макар във нея синевата да е суха.
И попивателната, гдето в миг попива,
писецът гениален щом по листа хуква.

Но не с мастило, пише с мълнии поетът.
Затуй безсмъртие се стича по листата.
Една мастилница, и днес когато свети,
дали ще може да ни върне във борбата?

Че тук поставка за писалки с вид подкова
сред вещите писалищни я също има.
Писалка само няма, със перо готово
прощално слово да напише до любима.

До всички нас – предатели и патриоти,
безродници, убийци и с души лъчисти,
със детските сърца и груби мафиоти,
оцапаните в кръв, от труд с ръцете чисти.

Да станем други. Винаги да сме готови
в борбата със врага да хвърляме се смело.
И не да тъпчем, грешни, калните окови.
Със зов и сабя в битката да сме начело.

Мастилницата тук е. Няма го перото,
кое изписа със гореща кръв словата,
родили се от най-високата Голгота,
че жив е само, който мре за свободата.

На мъртвото писалище писалка трепва.
И плъзва се писецът бляскав върху листа.
От раните на времето мастило гребва.
Безсмъртие с любов по бялото изписва.

Мастилницата още със кръвта е пълна,
макар засъхнала, на жертвите народни.
Със словото от нея робът се закълна
с врага във схватка да умре. Ала свободен.

Топи душата още геният ни светъл
в страдание, в любов, в наивност и в омраза.
На саможертва себе си докрай обрекъл,
със смърт и песен истината ни показа.

А тя е грозна. Същата като тогава.
Дошло е време пак със него да се мерим.
Дали позор и слава ли или забрава,
със кърваво мастило Ботев ще отмери?

А думата последна, гдето ще остане
е свобода. След нея друга няма.
Ехти сега в душите ни като камбана.
И бързо се превръща във словесен замък.

Мастилницата Ботевска е пълна с вяра.
А попивателната светлина попива.
Писалката, която с него е умряла,
и днес шепти: Безсмъртие не се убива!..

Тодор Билчев

Личните писалищни принадлежности на Христо Ботев включват преса за попиване на мастилото, мастилница от синьо стъкло и поставка за перодръжки с формата на подкова. Изработени са от месинг и са използвани от поета през последните години от живота му. Запазени са от неговата майка, която по-късно ги подарява на племенника си Стефан Дрянков, от когото са откупени през 1972 г. и стават притежание на музея. – бел. авт.