ПАЗАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО – стихотворения на Тодор Билчев

НОЩНИЯТ ПАЗАЧ

Заключваше пазачът нощен
дома, в душата си иззидан.
Звукът от ключа беше мощен.
Със звездните влакна запридан.

Но бе крадецът много близо.
Влакната хвана на душата.
Открадна я и се изниза.
Пазачът е виновен. Смятат.

СЪС СЪРЦЕТО ПРЕД ОЛТАРА

Нощта, изгарящо гореща, падна.
Разстла косите си върху земята.
За обич пак душата ти е гладна..
Умът не смогва болки да пресмята.

Какво ли на трапезата да сложиш,
когато всичко слънцето изгаря?
Сега моментът е и ти го можеш –
сърцето си сложи го пред олтара!

СЛЪНЦЕТО В БУКЕТА

Любови, страсти, изневери.
Неща отдавна отшумели.
От тях кои ли да оставиш?
Живота тоз ли да забравиш?

Без теб не си отива нищо.
Дори и тези незабрави.
От страсти е душата чиста.
От слънце как букет да правиш?

13.07.2023 г., Русе

ТЪГАТА В БИТИЕТО

Една тъга към нас пътува.
А ние бягаме от нея.
Душата щастие сънува.
И него иска да възпее.

Но във река тъгата плува.
Назад не може да се върне.
Тя винаги тъй съществува,
в любов докато се превърне.

Че само обичта спасява
от мъката сърца ранени.
Тъгата по-голяма става,
от щастието не огряна.

А то пристига чак тогава,
достигне ли река морето.
И чезне тъгата в забрава,
удавена във битието.

Тодор Билчев