ЧУДОДЕЙНОТО СЕМЕ – притча на Цонка Великова
Млада невяста получила от своята баба необичаен дар – кърпа със завързан в единия и́ край възел.
– Чедо – рекла бабата, – в тоя възел има едно чудодейно семе. Получих го от моята баба. Тя пък го била получила от нейната, а тя – от своята. Та последната била казала, че преди много поколения семейството и́ го придобило на твърде висока цена от някакъв пътуващ търговец. Семето било от дърво, което растяло на далечен безлюден остров. И много малко хора успявали да се сдобият със семената му, понеже раждало само по няколко веднъж на 100 години. Та като ми даде кърпата, моята баба ми поръча добре да помня това, което нейната баба и́ поръчала и което сега и аз поръчвам на теб.
Ако някога ти стане много, ама много тежко и не виждаш никакъв друг изход към по-добро, развържи възела и засей семето в градината. И когато то поникне и започне да расте, щяло да дойде и чудото, което да те отърве от бедата.
Обаче трябва много да внимаваш и да не прибързаш да го използваш. Прибегни до него само в крайна, ама в най-крайна безизходица, когато нямаш друга надежда за избавление. Помни също, че ако няма да го засееш, не бива да се изкушаваш да го видиш, тъй като то ще загуби силата си. Аз самата така и не се възползвах от него, нито пък съм развързвала кърпата, за да го видя. Понеже, като дойдеше трудното, за да не го похабя, все намирах някакъв начин да се справя и без негова помощ. И стана така, че го опазих за теб. Да има на какво да се уповаваш в тежко време. Особено тогава, когато ние, близките ти, няма да сме до теб.
*
Годините отминавали. Но както често става в живота, и младата жена понякога я сполетявали най-различни изпитания. Тогава първото нещо, което и́ идвало наум, било да извади кърпата и да посее семето, но се сещала, че ако сега го използва, после знае ли какво може да и́ се случи. И от къде тогава друго семе? Затова се вземала в ръце и каквито и усилия да и́ коствало, и тя като баба си успявала да се справи и с наглед невъзможното. Благодарение на това с възрастта куражът и увереността и́ укрепнали. Научила се да разчита най-напред на себе си. И да не се бои от никакви трудности.
Дошла старостта. Дарила кърпата със семето на своята внучка. Поръчала и́ каквото и́ поръчала нейната баба. Внучката обаче нямала търпение да види чудодейното семе.
А пък и какво толкова щяло да му стане? Затова един ден развързала възела на кърпата.
В нея имало едно спаружено и почерняло бобено зърно. За всеки случай го посяла в градината, но то така и не поникнало.
После всеки път, когато я сполитали изпитания, горчиво се разкайвала, че е извършила тая глупост да развърже възела на кърпата.
Цонка Великова
Из “Търсачи на чудеса”, автор Цонка Великова, изд. Фараго, С., 2023
