КАТО ПРИКАЗКА – стихотворения и сонети на Стоян Михайлов

ШЕХЕРЕЗАДА

/сонет/

Животът по пътека лъкатуши,
с добро и зло – сподвижници познати…
Един в труда доброто само туши –
друг хули го с несвойствени похвати.

В дърво цъфтящо там очи копнеят –
ненужна сянка, го одумват други!
Приятелите в щастие радеят –
усамотен с парите, сноб се губи…

Все бялочерно – братец и сестрица!
Земята и небето безотказно
препускат с таз житейска колесница…

Добро и зло – като в Шехерезада
на дните сивотата ни отвеждат –
напред ни вдъхват вяра и надежда!

СТАРАТА МЕЛНИЦА ПЛАЧЕ…

Минах полето окъпано в мак,
в горските тайни надникнах…
Там край реката завърнах се пак –
трепетен глас ме повика!

Скрита край стари, прогнили върби
още снагата крепеше.
Стенеше чаркът въртящ се преди,
кротко водата шуртеше…

Старата мелница – гордост преди,
тъй просълзена ме срещна…
Гледах я аз, виноват може би –
търсих си стъпката грешна.

Села оставихме с ниви и дом –
бащини порти заветни…
Скрити в приградския „тих” вълнолом,
днес се таим безответни!

Мелничке, с камъка толкоз въртял
сбрана селяшката мъка…
С теб съм замръквал, нощувал и спал –
прости ми злата разлъка!

20.09.2021

ЛИПИТЕ РОНЯТ ЛИСТИ…

Пак липите ронят листи,
балерини се въртят…
Златожълти и сребристи
по земята да заспят.
Как април в зелено клони
бе липите украсил –
с майски вятър те поклони
пращаха ни с жеста мил.
Юни ги във цвят окичи
с дъхав, поен аромат…
В сянката им всеки тича,
с близостта им пребогат!
Влюбени си там мечтаха,
до насита с жест и смях…
Чак до утрини не спаха –
любовта им беше грях!

Есен пак с бои се връща
дървеса да оцвети.
С ученици да прегръща
вас просветни висоти!

ЕСЕННА ПРЕГРЪДКА

/импресивно/

Есенна покана,
с багри по върхари…
Път сега подхванал –
прелест ще завариш!

Ранина уханна –
меко галещ вятър…
Пий небесна манна –
приказен театър!
Над полята орни,
слънчев лъч наднича…
В хълмовете горни,
глъхне песен птича!.
Смее се реката,
на върбите голи…
Плуват им листата –
мънички гондоли!

О, незрима тръпка,
с месеци мечтана!
Есенна прегръдка –
ти в сърце остана!

НЕПИСАН ЗАКОН

/сонет/

С упорство
дръзнал на аскет,
в гори високи где въздиша –
аз в рамка
на звънлив сонет,
житейски стих поредно пиша.
Сред хората
витае той –
на равно и по стъмнините…
Пленява любовта очите –
с омаята
на див шибой!
Ваятелка на
чудеса,
нас хората ощастливява…
Мечтите рее
в небеса –
сърцата с детска глъч ни сгрява!

„ Любов,
любов ще ни спаси,”
неписан наш закон гласи!

Стоян Михайлов