ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ – отличие за цялостно представяне

ТАНКА

Под черешата
с взори нагоре
ú се любувах,
а тя ме замеряше с погледи –
черни, узрели.

На бряг със лозя
прибери ме, Господи.
Стори ме вино,
стори ме глътка.
Кажи ú жадна да дойде.

ЖАЖДА, танка проза

„Аз, отиващият на смърт,
те пожелах.“

Мануел де Фрейташ, Кафене Шилер[1]

Деца в клоните 
берат, ядат череши. 
Засмени очи. 
Откъсвам си погледи
сладко за зимата ми.

Беше жаден, много жаден, когато я видя на дървото. Всички череши бяха вече обрани и бе останала само тя. Била е сигурно съвсем зелена по беритбата. Сега бе розова, а от неговата страна бе почнала тъмно да червенее. 

Капката роса на нея я правеше още по-съблазнителна. Пожела я. Бялата му брада почти  я докосваше, а с устните си вече усещаше тръпчиво-сладкия вкус на нейната оголена от листата плът. Слаб повей на вятъра поръси върху лицето му порой хладна роса и той инстинктивно се отдръпна. Видя я отново, но вече сякаш като оголена костилка.

„Не ще да порасне, да се изпълни със сладост, птици да пърхат край нея,“ помисли си. „Една птица може би бе по-достойна да усети сладостта и.“

Това го накара да отдалечи от нея лицето си.

Пак я погледна и сега тя бе станала, макар и сама, царица  на  цялото дърво.

Вече гърбом, усети устните си неволно да мълвят прастария поздрав:

 „Ave Caesar morituri te salutant.“[2]

ЧЕРЕШОВО РЕНСАКУ

Мама на столче
сръчно, една по една,
от черешите
вади костилки – капе
без грях от пръстите кръв.

На огнището
ври черешово сладко
в голяма тава –
пушек, сълзи в очите.
Мама мие буркани.

Пълни буркани
и вече празна тава.
С пръсти от нея
децата ближем сироп.
Татко се смее до нас.

[1] Цитирано по „Вече чух тишината. Трима португалски поети“, Подбор и превод: Мария Георгиева и Цочо Бояджиев, Издателство за поезия ДА, София, 2023

[2] „Привет Цезаре, тези които ще умрат, те поздравяват.“ (Лат.)

Александър Алекс. Дъбнишки