ЧУЖД – стихотворения на Виктор Марешов
ЧУЖД
На празен лист изливам чувства съкровени.
А днеска никой вече не чете…
Тълпите – глухи, слепи и блажени,
а аз – на време минало – дете!
О, минало! О, място мое!
Защо остави ме тъй сам?!
С наивността и чистотата твои
да будя смях, да бера срам!!
Ще стискам зъби и ще чакам края!
Ще диря логика във тая суета!
Във свинщината ще откривам рая!
Ще боря злобата с човещина!
Не ме канете, хора мили, на банкети!
Аз не участвам в този маскарад!
През две държави днес валят ракети!!!
На хората животът там е ад!!!
Прости ми, Боже, че те не разбирам!
Че малък съм за Твоя промисъл велик!
Че зад завесата на святото се взирам,
с надеждата да зърна Твоят лик!
ШИВАЧКИ
Мъгла, тъма, часът е три.
И дяволът все още спи.
Очи отваря парий-брат.
Борба ще води за комат!
Върти ключа на буса стар
и тръгва в нощната тъма.
Баща му бил е каруцар
и водил същата борба!
Минава пътят, лъкатуши,
през ниви и села.
Героят наш замислен пуши,
върху педала на газта.
И ето първата му спирка – под нощна лампа,
стои жена със бяла манта.
Във бледите, отрудени ръце-
смартфон със образ на дете…
Не микробус – кафез със бели пеперуди
пристига във града.
Шушукат, смеят се и гукат,
а още сме в нощта!
И ден след ден, след младост – зрялост.
След първа – втора, след втора – старост.
Живот макар и прост, но честен
и героичен, и нелесен…
Отново есенният вятър
отронва лист от календара.
Диоптърът расте, косите скреж обсипва…
„Какво ми носиш, бабо, за подарък?“
невръстно внуче плахо ще попита.
Идеята да си полезен и потребен,
все някому да си необходим,
в живот без крайности, подреден
и е ли този порив укорим!?
СПОРНА ДАТА
В тъмна доба, в час незнаен пълнолуние блести.
Под чепиците на звяра пукат съчки и треви.
Звяр небръснат и окаян, звяр недраг и нежелан,
звяр обиден и отчаян, без мечти, без блян.
От прозорчето в тъмата грее мека светлина.
На чокоя дъщерята спи със книга във ръка.
Той не знае, що е милост и сега е господар!
С умиление изважда стар, ръждив ханджар…
Срам я е, сякаш, да изгрее, новата зора!
Да не види туй паденье по лицето на света!
Синовете на Кубрата в братска кръв и кал,
а над всичко – наший Бог – изборът ни дал!
09.09.24.
Виктор Марешов
