ЕЗДАЧЪТ – стихотворения на Стефан Митев
СЕНО С ДЕТЕЛИНИ
Отчупи’ мое Детство,
къс от въглен и с него надраскай
онзи припев от песен,
в който с теб все търчим непораснали.
Напиши – за хармана,
с прашна врява обяздван до късно,
и за двора с герана,
за комина с гнездото на щърка.
И за стария орех,
за смеха на щурците край прага,
за асмата отгоре,
с грозде, шума и птички обрасла.
Как под бедната стряха
на огнището къкреше гозба
и за нашето щастие
мама тихо говореше с Бога.
Разходи’ ме далече –
до деретата, кални след буря
и до зимната печка
с котарака, замъркал под фурната.
Припомни ми как плача
за умрялото кученце Динго,
после как двамата с батко
го погребахме с почест в градината.
Сеновала спомни ми –
как потъваме в звездните нощи
и сено с детелини
ронят сутрин косите ни рошави.
Как ни носят жребците
чак до здрача безумно вълшебен
и от вихър опити –
все сънуваме звездния шепот.
Как на бряста под клоните,
ровнал крак в уморения синор,
с малка устна хармоника
тате пие мечти вместо вино.
Разкажи за полето –
босоного, от бяг премаляло,
и за огъня вечер –
с дъх на пушек, на смях и тинтява…
Мое Детство-Магия,
направи още миг да съм буден –
шепа слънце да скрия
за брега на незнайното Утре.
ЕДНИЧКА НАСЪЩНОСТ
Откраднато време. Откраднати мисли.
Заметено право на правия път
да води до светли очаквани истини.
Отложени бури пред Страшния Съд.
Захвърлен ключа на човешката съвест,
облудствана младост. Освиркан Икар.
Забравена стръв в сапиенс да си първи.
Начупен на правдата звездния зар.
Издухан въпрос от устата на Хамлет,
на Дон Кихот бойната пика – без връх,
излъскан върхът на всевластната мания,
изтрита цената на чуждата кръв.
Потулени дългове с техните лихви,
виновникът липсва, длъжникът е мит.
Законът изпечен законно се хили
сред своя брониран дворец-лабиринт.
Захвърлен билетът на Левски за връщане.
Откраднат умът ми (задръж си, го брат!).
Огазен на бедния сетния къшей.
Земята – рулетка, войната – хазарт.
Готов за грабеж ембрионът Нататък.
Изпразнен отдавна е божият Граал…
Но все пак е нещо насъщно останало –
че вярвам: не съм тъй напразно живял.
ПЕСЕН ЗА ДЪЖДА
(Блус 4/4)
Плющи, тече, излива се, не спира,
нощта се блъска в мокрите стъкла,
отчаяно пролуките намира
и ме прегръща с влажния си хлад.
И всичко тук мълчи, и теб те няма,
а пулсът ми секундите дели
като далечно ехо на камбана.
Тъй мрачно е. И шеметно вали.
Дочувам как зад порива на мрака
на самотата призракът расте…
Защо сърцето с болка все те чака,
защо е като ад нощта без теб?
ЗАЩО
Кажи защо сноват през нас сезоните
и хапят изранената ни плътност,
защо ноември все разголва клоните
пред ветровете – блудници безпътни?
И кой тъй драска хаос по съдбите ни,
защо сме точно тук и точно с тебе,
кой днес наръси този сняг в косите ни,
защо смехът е дяволски потребен?
Защо мечтите ни не знаят граници?
А любовта и песните защо са
обагрили задъханите страници
с вълшебства, болки, полети, въпроси?
Защо завеси брулят често сцените,
избрали с кикот неантрактно време?
Защо гърди от низост късат лентите,
а тъне светлата душа в проблеми?
Защо – неразгадана енигматика,
съдбовен знак сред умствената нива –
да ни напомня не защо, а само как
животът смешно бързо си отива.
РАЙСКА ПЕСЕН
Рече си Ева: „Ще захвърля тоз смокинов лист
и на Адама тайната си ще разкрия!“
Докара изглед най-неустоим, лъчист
и бяг! – към първата си райска дяволия.
Адам, добряк и як, узрял и зажаднял,
не свикнал още от дяволии да се пази –
потъна в грях, а после… бял ден не видя –
че Ева и до днес не утоли страстта си.
НЕ СПИРАЙ
(Блус 4/4)
Замълчи, ако пак се прегърнат очите ни,
не се завръщай в отминалото лято,
отмини, измисли си тревожна причина,
прегърни ме в отдавнашна дата.
Не изваждай на масата снимки, писма,
под звездите отломки не сбирай,
не търси в ожаднялата вазичка знак.
Отминавай, не чакай, не спирай.
Кой е казал, че всичко е станало прах,
щом избрали сме с тебе две посоки?
Кой е казал, че стъпки, загърбили праг,
са измамни, нелепи, жестоки?
Кръстопътят какво е – присъда ли? Мрак?
Отмини. Нещо днес е различно.
Нека вкусим без сол на раздялата залъка,
щом сърцата ни шепнат „Обичам те…“
Стефан Митев
из „Ездачът“ – избрани стихове и текстове за песни, Изд. „Фабер“, В. Търново, 2024
Подбор: Павлина Петкова
