БЛАГАТА ВЕСТ – разказ на Глория Костадинова-Петрова
Изминаха няколко месеца, откакто Севда бе заживяла с Никола. Чудна им беше сватбата. Цялото село им се диви на любовта. После зимата се развихри. Едрите преспи топло обгръщаха земята. Севда шеташе из новия си дом и гледаше всичко да е пригодено, и да е отмяна на новата си майка.
Сетне се зададоха празници. Всичките жени се събраха да месят обредните пити, говореха си и весело се шегуваха една с друга. Севда ги гледаше с любопитство и се усмихваше срамежливо, докато замесваше своето тесто. Гледаше и как децата на другите жени весело кръжаха около тях. Гласчетата им бяха като на малки чуруликащи врабчета. Севда ги гледаше радостно и ги милваше с погледа си. Една от жените в стаята я загледа, тази, която беше точно до нея. Побутна я леко с ръка и добродушно я погледна, а след това се усмихна. Нищо не си рекоха, но се разбраха… След това продължиха да месят, да се смеят и да си приказват.
Празниците отминаха. Селото пак затихна, но скоро му се виждаше края. Голям и Малък Сечко се изтъркулиха и дойде тяхната по-голяма сестра.
Пролетта бавно се разпукваше и всичко наоколо започваше да се преобразява. Дръвчетата почнаха да цъфтят, дните ставаха по-дълги, а работата се увеличаваше.
Севда обаче от няколко дни насам по-друга бе станала и по-различна се усещаше. Не спираше да мисли вечери, когато си легнеше и тайно се молеше предчувствието й да е вярно. После се сгушваше в топлата прегръдка на Никола и така заспиваше с тия си мисли.
На заранта къщата от рано се оживи. Беше празник и имаше много работа за вършене. Севда изчака мъжете да излязат от дома и плаха и развълнувана призна на свекърва си как се усеща в последно време. Майчиното сърце й трепна, а очите й се насълзиха от радост. Беше сигурна вече, защото много добре познаваше тия трепети, ала все пак рече на снаха си, че ще иде да доведе знахарката от селото, за да я види и потвърди. И без да чака повече, пъргаво излезе навън.
След няколко минути знахарката вече бе при тях. Още с влизането си, когато погледна Севда тя разбра… Младата невеста се разплака от радост, когато чу потвърждението. Усети как снагата й започва да трепери. Беше получила най-благата вест и то в деня на Благовещение. Сега вече с нетърпение очакваше да си дойде Никола, за да му съобщи, че тяхната първа рожба вече е на път…
Глория Костадинова-Петрова
из “Авлига”, сборник с разкази, автор Глория Костадинова-Петрова
подбор Людмила Данова
