ЕВАНГЕЛИЕ НА БУНТА – поема или ренсаку в хайку на Димитър Анакиев

в духа на Христо Ботев и Гео Милев

ПРОЛОГ – ГЛАСЪТ В ПЕПЕЛТА

*
Не вика бурята —
човекът вътре в нея
се събужда сам.

*
Пепел и пламък.
Във всяка прашинка диша
несмирен Бог.

*
Земята трепти —
от кръвта на народа
никне дума.

I. ПРЕДИ БУНТА

*
Мирише вечер —
на страх и на мълчание,
и на забрава.

*
Дървото шепне:
„Вятърът е мой син —
той руши в името.“

*
Градът без гласове.
Площадите мечтаят
да чуят „Свобода“.

II. ВЪЗГОРЯВАНЕ

*
Пламва гневът —
старото време пука
в корена си.

*
Петлите мълчат.
По улиците върви
утрото въоръжено.

*
Слънце от кръв.
Иконите затварят
очи от срам.

III. ГЛАСОВЕ НА ХОРАТА

*
Майко, не плачи.
Синът ти не умира —
става песен.

*
В очите на беден
свети революцията —
огън от хлеб.

*
Жена край портата —
в ръцете ѝ молитва,
в сърцето — нож.

IV. СМЪРТ И ПРАВДА

*
Кръст и мотика —
двете ръце на мъката
светят в калта.

*
Под писъка тих
расте дърво на бунта —
плодът е истина.

*
Разстреляни сенки —
всеки куршум изписва
„живей човеко“.

V. АД НА ИСТОРИЯТА

*
Неонът свети —
новите господари
са от стъкло.

*
Екранът крещи.
Истината е бавен
интернет мрак.

*
Войната диша
в джоба на детето —
игра без край.

VI. ЧОВЕКЪТ ГОРИ

*
Мълча, но в мен вика
цялата планета —
боли да си жив.

*
Прах и надежда
във вените ми светят —
да бъда буден.

*
И ако падна,
да ме покрие само
свободен въздух.

VII. СЛЕД БУНТА

*
Пепел е всичко —
но от пепелта никнат
нови очи.

*
Народът диша —
на раната му никнат
планини, не гроб.

*
Тишината пее —
светът отново учи
думата „човек“.

ЕПИЛОГ – НОВИЯТ ДЕН

*
Слънцето става.
В сянката му прохожда
новата вяра.

*
Времето шепне:
„Любов е революция.“
И ние вярваме.

ПОСЛЕСЛОВИЕ (мини-манифест)

Не на колене, а в светлина ще ходи човекът.
Не със страх, а с песен ще говори народът.
Не с оръжие, а с истина ще се ражда светът.
Бунтът не е гняв — той е вяра в човека.
А хайкуто е неговият дъх —
кратък, горящ и вечен.

Димитър Анакиев