С „Есенни спомени за лятото“ Рада Въртунинска оставя своята последна, най-лична книга – равносметка на един дълъг живот, отдаден на културата, литературата и Добруджа. Излязла през 2022 г., малко преди деветдесетгодишнината ѝ, книгата се чете като духовно завещание, в което поезия, проза и рисунки се преливат в един цялостен вътрешен свят. Днес публикуваме рецензията на Павлина Петкова – един от най-активните автори и гост‑редактори на списанието – която прочита и представя книгата като финален поклон към живот, мъдрост, памет и творческа светлина, оставени от Рада Въртунинска. В следващите дни ще представим и откъси, подбрани от нея.

ЕСЕННА РАВНОСМЕТКА НА ЕДИН ДЪЛЪГ ТВОРЧЕСКИ ПЪТ – рецензия на Павлина Петкова

“Есенни спомени за лятото”, Рада Въртунинска, стихове, импресии, миниатюри, рисунки – редактор Драгомил Георгиев, Издателство „Илия Вълчев“, 2022

Рада Въртунинска – живот, посветен на културата и словото

Ранни години и образование

Рада Въртунинска е родена на 28.08.1932 г. в с. Приморци. Завършва девическа гимназия в Добрич и СУ „Св. Климент Охридски“ – руска филология. Още от ранните си години тя се ориентира към културната и литературната среда.

Професионален път и обществена дейност

Тя е дългогодишен културен деец и писател от Добрич – секретар на Сдружението на писателите – Добрич, член на Съюза на учените в България – Клон Добрич, член на Дружеството на краеведите „Отец Павел Атанасов“. Публикува в местния и централен печат, в сборници и алманаси. Нейни стихове са преведени на руски език и включени в двуезичната Антология на българската поезия (Московска библиотека за чуждестранна литература, 2006).

Книгите ѝ се намират в Конгресната библиотека във Вашингтон, Ню Йорк, Британската библиотека в Лондон, Париж, Страсбург, Москва, Букурещ и университетската библиотека в Тимишоара. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – III, II и I степен.

До пенсионирането си работи в сферата на културата – Окръжна библиотека (днес РБ „Дора Габе“), Държавен архив, Център за художествена самодейност – Добрич. През 1968 г. е командирована в Букурещ за изследване на документи, свързани с образованието и културата в Добруджа (1918–1940). Допринася за културните връзки с Русия, Румъния, Чехия, Словакия.

Творческо наследство и принос

Рада Въртунинска участва в написването на редица краеведски изследвания:

книгите: „100-годишнината от добричкото класно училище“; „100-годишнината от създаването на читалище „Йордан Йовков“; „Исторически бележки за развитието на с. Приморци (Кара курт)“, в съавторство с д-р Никола Николински; статиите: „Частните български училища в Добрич“; „Исторически бележки за училището в с. Бдинци“ („Краезнание“, 1, 2001); „Трагичното лято на 1916 г.“ („Краезнание“, 2, 2002); „Занаятите в Хаджиоглу Пазарджик до 19 в.“ („Краезнание“, 3, 2003).

Автор е на книгите: „Сбогом приятели“ (2001), „Дом на милосърдието“ (2001), „Между деня и нощта“ (2001),  „Добрич и добричлии“ (2002), „Летописец на Добруджа“ – монографичен очерк за Любен Бешков (2003), „Зовът на сенките“ (2005), „Когато кладите горяха“ (2006), „Изгорени страници“ (2007), „Добруджански акордеонисти“ (2007), „Сънища“ (2008), „Паралели и ракурси в живота и творчеството на Дора Габе и Анна Ахматова“ (2009),

„Сказание за дървото на живота“ (първа част), „Сестрите“ (втора част) (2010), „Фрагменти от историята на младежкото революционно движение в Добруджа“ (2010), „Реквием за живите“ (2011), „Влияния и подобия в творчеството на Йордан Йовков и Н. В. Гогол“ (2012), „Дванадесет апостола и една лястовица“ (2012), „Звукове и вибрации в имената на Йовковите герои“ (2013), „Легенда за коня“ (2013), „Друг поглед към литературната биография на Цветан Пешев“ (2016), „Йордан Йовков „Индже“ – „Кирджали“ А. С. Пушкин“ (2016), „Моят едностаен свят“ (2017), „Усмивката – емоционален щрих в творчеството на Йордан Йовков“ (2018), „Сбогом, Америка“ (първа част), „В изгнание между Америка и Европа (втора част) (2021), „Есенни спомени за лятото“ (2022). 

Рада Въртунинска си отива през 2023 г., оставяйки след себе си богато и стойностно творчество.

„Есенни спомени за лятото“ – духовното завещание на една творческа личност

С книгата „Есенни спомени за лятото“ Рада Въртунинска прави своята последна и може би най-лична равносметка на един дълъг, изпълнен със смисъл творчески път. Излязла малко преди нейната деветдесетгодишнина, книгата се възприема като духовно завещание, в което се преплитат спомени, философски прозрения и художествено майсторство.

Още с първите страници читателят усеща, че това не е обикновен сборник от текстове, а внимателно изграден вътрешен свят, в който границите между поезия и проза са съзнателно размити. Въртунинска създава своеобразна „поезия в проза“, в която езикът е наситен с метафори, образи и благозвучие. Тази стилистична особеност я доближава до традицията на Дора Габе, чието влияние прозира в деликатната лиричност и вниманието към човешката душевност.

*

Книгата е структурирана в пет тематично обособени части, които проследяват различни етапи и измерения на човешкия живот: „Момчетата от нашата улица“, „Те и ние“, „Есенни спомени за лятото“ , „Преди залез. Интимно“ и „Коя съм аз? Кои сме ние?“.

В „Момчетата от нашата улица“ доминира топлата носталгия по детството – време на невинност, близост и неподправени емоции. „Те и ние“ разширява перспективата, като включва наблюдения върху животинския свят, представен с фин хумор и дълбока съпричастност. Тук авторката демонстрира умението си да открива човешкото в природата и да превръща обикновеното в значимо.

В третата част, която дава име и на книгата – „Есенни спомени за лятото“ – ставаме неволни съучастници в съдбовните срещи на човешките ценности. Тук темите за любовта, семейството, родовата памет и нравствените ценности се преплитат в една зряла и премислена визия за живота. Това е „есента“ не като упадък, а като време на осмисляне и вътрешно просветление. В „Преди залез. Интимно“ читателят се доближава най-силно до личния свят на авторката – свят на тишина, съзерцание и деликатна емоционалност. Финалната част „Коя съм аз? Кои сме ние?“ поставя универсални въпроси за идентичността, самотата и човешкото предназначение, превръщайки книгата във философско обобщение на преживяното.

Особено впечатление прави способността на Въртунинска да съчетава личното с общочовешкото. Нейните спомени не са само автобиографични фрагменти, а се превръщат в огледало на една епоха, на един регион и на една културна традиция – тази на Добруджа. Чрез богатия си и образен език тя възкресява обичаи, нрави и духовни ценности, които днес все по-често остават в периферията на съвременното съзнание.

„Есенни спомени за лятото“ е книга, представена като духовно завещание на авторката. Всичко това е една съкровищница от спомени и мъдрост, важна част от българската литература.

23.03.2026 г.

Павлина Петкова