В днешната публикация представяме един необичаен експеримент в приложното изкуство – скальола (Scagliola), ренесансово-барокова италианска техника, която оживява в съвременен контекст. Николай Николов, познат като автор на остри публицистично-сатирични текстове и с интереса си към мозайката и декоративните форми, търси нови цветови и тактилни решения, за да създаде уникална линия авторски декоративни плочки, пана и дизайнерски предмети. Вместо да използва готови смалти, той избира да работи със скальола и сам изработва материала, с който твори – смес от гипс, лепило и пигменти, която се превръща в живописна маса от цветове и текстури. Така скальолата, някога предназначена да имитира мрамор, днес се превръща в поле за творчески експеримент.
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ “СКАЛЬОЛА” НА НИКОЛАЙ НИКОЛОВ – статия на Габриела Цанева
ИЛИ “СКАЛЬОЛА” – ОТ ИМИТАЦИЯ ДО НОВИ ПРОСТРАНСТВА
Наскоро получих, заедно с най-новите литературни творби на Николай Николов, няколко удивителни снимки на мозаечни пана.
пана, изградени със скальола – худ. Николай Николов
Впечатлена от преливащите цветове и форми, от меката текстура на материала и необичайното решение за изграждане на формите, помолих автора за повече подробности, относно визуалния му проект.
Пана, изградени по техниката “скальола” – худ. Николай Николов
Той бе пределно пестелив – “Търсех цветове за мозайките си. Със смалти ми беше скучно, затова реших да си направя сам. Сега експериментирам със скальола.”
класическа мозайка, изградена със смалти елементи – худ. Николай Николов
И да, може би твърде ръбовата е мозайката, изградена от смалти, може би – твърде грапава и ъловата, твърде точно “очертана” – дори когато сбор от отражения опитва да “прелива” цветове и форми.
фрагмент от пано, осъществено по метода скальола – худ. Николай Николов
Но – какво виждаме! Тук същата визуална идея диша и цъфти различно. Италианската скальола, позната от бароковите храмове и дворци, родена, за да наподобява скъпи и тежки материали като мрамор и позлата, оживява в нови форми и пространства!
И да, диша, освободена от бремето на имитацията, за да се превърне в авторски материал за съвременна мозайка. Смес от гипс, лепило и пигменти се превръща в живописна маса, в която цветовете се движат, смесват и застиват като вкаменена картина. Авторът експериментира с тази техника, за да създаде свои плочки, пана и дизайнерски предмети, но не като имитации на мрамор, а като материализация на нова визуална идея, в която изкуството и занаятът се срещат.
И все пак, какво всъщност виждаме?
Докато художникът, работещ със смалти разчита на твърдостта и блясъка на стъклото, при скальола виждаме друго, коренно различно, защото това е друга, но също толкова завладяваща техника на декоративното изкуство, родена в Италия през Ренесанса и Барока.
При смалти се работи дискретно (прекъснато, фрагментарно), като се изгражда мозаечно изображение. Художникът работи с твърди стъклени парченца, които в своята механична подреденост създават формата. Изисква се математическа прецизност при следване на линиите, които очертават и изграждат образа (andamento).
А самите блокчета “смалти” (или смалт) са традиционен, висококачествен материал за изработка на художествени мозайки. Той представлява специално непрозрачно стъкло, получено чрез разтопяване на силициев пясък с метални оксиди при изключително висока температура. Парчетата обикновено се отчупват ръчно, което е трудно и изисква умения, но ефектът е красив – получават се неравни повърхности, които отразяват светлината под различни ъгли и тази “игра на пречупване” създава допълнителен визуален ефект над твърдата, “закрепена” форма. Това добавя и своеобразно драматично сгъстяване на кристалната структура, а индивидуалните неравности на всяко парче допълват усещането за напрежение, заключено в подредеността.
Благодарение на металните добавки се постигат изключително наситени, дълбоки и дълготрайни палитри, включително съществуват късчета смалти с истинско 24-каратово златно покритие.
Тук ще представим няколко илюстрации на техниката “смалти” от архива на Николай Николов:
Елементи смалти, готови за работа
Пано, изградено по техниката “смалти” – худ. Николай Николов
Пано, което ще бъде изградено по техниката “смалти” в процес на работа – худ. Николай Николов
Смалти е материал, който е бил широко използван във византийските и ренесансовите мозайки в дворци и катедрали. Днес се използва както от професионални художници, така и от хоби творци, а също и като архитектурен елемент за външни фасади и интериорно оформление на обемни сградни пространства.
Смалти е студено, остро и агресивно към окото и ръката.
Скальола (Scagliola) е изкуство на флуидната форма и имитация. Започва съществуването си, за да създаде изкуствен мрамор и инкрустации чрез фин гипсов разтвор, пигменти и туткал.
Пана, изградени по техниката “скальола” – худ. Николай Николов
Тук се работи пластично и живописно. Художникът смесва прах от печен селенит (вид чист гипс) с вода, естествени багрила и животински лепила, докато се получи тестообразно „пластелиново“ състояние. Майсторът буквално „меси“ жилките на мрамора, разточва го на блат, полага го върху основа, след което дълбае шарки в него и запълва вдлъбнатините с други цветове (интарсия) или добавя нови елементи, за да изгради живописни форми и фрагменти.
Скальола постига перфектен, огледален симулативен ефект на скъп камък (напр. pietra dura или яспис), при който преходите между цветовете са плавни и монолитни.
Пана, изградени по техниката “скальола” – худ. Николай Николов
И, въпреки че изглежда като полиран камък, е много по-топла на допир от истинския мрамор (поради гипсовата си основа) и има меко, кадифено излъчване.
Ще се съгласите, че в представените пана и плочки техниката “скальола” придобива нов живот – вихри от синьо, зелено, охра и лилаво се застъпват и застиват като вкаменена живопис, а релефните форми върху тях добавят триизмерност и визуално богатство. Така древният занаят се превръща в модерно средство за изразяване – между изкуството, занаята и дизайна.
Габриела Цанева, редакционна статия
