Българското читалище пази историята не само в архивите си, но и в празниците, в детските рисунки, в песните, в старите снимки и в паметта за хората, оставили трайна следа след себе си. Затова още с първия брой на „Картини с думи и багри“ отворихме страниците на списанието за дейността на читалища и творчески клубове от различни краища на страната.

В Горно Абланово тазгодишната „Златна есен“ беше посветена и на стогодишнината от рождението на Игнат Канев. Сценичната възстановка на неговото заминаване от родното село, изложбите, музикалните изпълнения, традиционните ястия и засаденото в негова чест дърво превърнаха празника в среща между местната памет и следващите поколения. Снежинка Христова разказва за събитието, а поетичният поклон на Йордан Йорданов и Тодор Билчев допълва свидетелството за връзката между благодетеля и мястото, от което започва неговият път.

СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИГНАТ КАНЕВ И ПРАЗНИК НА РОДНОТО МУ СЕЛО ГОРНО АБЛАНОВО, РУСЕНСКО

Вечерта преди празника селото беше притихнало в очакване на утрото, когато всичко щеше да изглежда по различен начин. Рано на следващия ден се събрахме на площада, за да започнем подготовката и да организираме заедно предстоящото тържество.

Тази година празникът имаше два основни акцента: стогодишнината от рождението на Игнат Канев и традиционната „Златна есен“ в нашето село.

Самодейците бяха подготвили сценка, която показа как четиринайсетгодишният Игнат напуска родното си село и заминава в чужбина, за да се труди и да помага на семейството си. Децата също изявиха желание да участват в сценката. С голямо старание те се включиха и в изложбата с рисунки, представящи есента през детския поглед. Всички бяха наградени за положения труд и проявеното усърдие.

Двама известни български поети, свързани по рождение или чрез своята дейност с нашия край, бяха подготвили стихотворения специално за стогодишнината от рождението на Игнат Канев.

Тодор Билчев, който през миналата година беше посетил гроба на Игнат Канев в Канада, започва своето стихотворение с поклон пред паметта на великия българин. След това поетичният разказ се пренася в Горно Абланово и завършва с пожеланието:

„На теб след тебе нека всички да приличат.“

Йордан Йорданов живее в Англия, но поводът го е вдъхновил да напише стихотворението „Благодетелят“ и да го изпрати на Тодор Билчев. Водещата А. Ватева го прочете прочувствено и затрогващо.

Снимки от живота на Игнат Канев и от миналото на селото бяха подредени в изложба, достъпна за всички посетители.

Любителките кулинарки от Горно Абланово се включиха с отделна изложба, в която показаха своите забележителни умения.

Нашата съселянинка Недка Добранова беше приготвила огромна торта. Към края на празника всички имаха възможност да я опитат, но преди това си направиха снимки за спомен. Върху тортата бяха изобразени Игнат Канев, читалището, кметството, паметникът на загиналите във войните, скулптурата на майката, която очаква децата си да се завърнат от война, и други знакови образи от селото.

Истински кулинарен хит се оказа тиквената чорба, приготвена по стара горноаблановска рецепта, както и тиквеникът, от който всеки имаше възможност да опита.

В края на празника засадихме дърво в централния парк в памет на Игнат Канев, пример за това как родното място остава завинаги в сърцето на човека.

Тържеството завърши с изпълнение на певицата Марийка Котларова и с две песни на родената в Горно Абланово изтъкната българска народна певица Руска Недялкова. Песните бяха прекрасно изпълнени от възпитаник на Русенската музикална гимназия и изпълниха душите на присъстващите с радост и заслужена гордост.

СНИМКОВА ГАЛЕРИЯ

Игнат Канев

Снимки от живота на Игнат Канев

Празник на с. Горно Абланово

Снежинка Христова
секретар на НЧ „Канев-Пробуда 1924“
с. Горно Абланово, Русенско

ПОЕТИЧЕН ПОКЛОН КЪМ ИГНАТ КАНЕВ

Две стихотворения, написани специално за стогодишнината от рождението на Игнат Канев, допълват летописа на празника. Йордан Йорданов изпраща от Лондон „Благодетелят“, а Тодор Билчев свързва личното си посещение в Канада със завръщането в Горно Абланово и с паметта за своя именит земляк.

БЛАГОДЕТЕЛЯТ – стихотворение на Йордан Йорданов

На Игнат Канев

Прекрасен празник в мене все битува,
разцъфва в октомврийския ми ден.
Гласът ти още, сякаш че го чувам
в Аблановския въздух осветлен.

Не можеше да бъде по-човечно
в мехлем ти всяка дума претвори.
И падаше загадъчна далечност,
и грееха запалени искри.

Ти беше се завърнал. Тъй реален,
почти невероятен наш Христос.
От вихри зли и от късмет погален,
в душите ни пристъпваше на пост.

Все още шумолят със бяла риза
делата ти, провиждащи и сляп.
И гълъбите кацат на корниза
на твоето сърце – и чакат хляб.

Изсъхна всичко в пътя ти изстрадан,
надви ги с разум поривът ти висш.
Отдъхвай си в земята на Канада,
но знаят те във Лондон и Париж.

Кръвта ти още тича, проверена
в артериите светли на честта..
Живее вечно всичко, построено
с бетон, омесен с род и доброта.

1 октомври, 2026 г, Лондон

Йордан Йорданов

НЕКА ВСИЧКИ СТАНЕМ КАТО НЕГО – стихотворение на Тодор Билчев

(100 г. от рождението на Игнат Канев. ЧЕСТИТО!!!)

С усмивка слънчева изпраща ме Канада,
красива и щастлива в младата си есен.
Със пръски сребърни ми маха водопада,
а клен червен запява ми родопска песен.

На Канев гордите наследници играят
хорото дунавско във неговата църква.
Постигнали са всичко, вече не мечтаят.
Но с мисъл за България тук съмва, мръква.

А Каневият кръст надгробен се чернее
над цяла Мисисага, Брамтън и Торонто.
И “Горда Стара планина” тук ще се пее,
прелитайки с Вечерница над хоризонта.

Но сградите на Канев вечно ще светлеят,
с ансамбъла “Мерлин Монро” дори спорящи.
България и тук остава да живее
в сърцата на децата си с любов горяща.

И българинът тоз, единствен по порода,
душата си на всички щедро що раздаде.
На своята България и на народа,
и в Оня свят до днес е той безкрай отдаден.

Ако си дал, животът ти не бил е празен.
Затуй с препълнено сърце оттук замина.
Изпрати те Канада със поклон параден.
България остана твоята любима.

Довиждане, Канада. Няма да забравя
на твоя клен листата есенно трептящи.
Но винаги костица горда скръб ме дави,
щом Канев с теб изричат устните шептящи.

А днес, когато 100 г. вече правиш,
аз пак съм в твоето Абланово, все Горно.
И гледам как Отгоре ти не го забравяш,
а то със пламък нов светлее, непокорно.

Отново виждам те как бос из него тичаш.
А пепел след нозете ти простора стига.
С усмихнати очи ми казваш: „Най-обичам,
когато лятото над село се издига.

Когато запламтят сред огъня житата
и всичко живо се е сринало в полето.
Тогава със любов изпълва се душата.
И целия сезон живее на небето!”.

Ти тази обич чак в Канада я пренесе.
По улиците нейни свежо още грее.
И както там, така и тука празник днес е.
Земляко мил, със теб земята се гордее.

Броим при нас стоте години земни твои.
Но те небесни са и Там ще са безкрайни.
Обичан и щастлив и в новите покои
бъди, земляко наш, любим и всеотдаен.

А днес, на този светъл и прекрасен празник,
Абланово от все сърце те поздравява.
Мечтите ни възвърна ти и не напразно
напред със тебе селото ни продължава.

Ще има още хиляди, безброй години.
Ще идват поколения. И ще си ходят.
Абланово и Канев няма да загинат.
Те вечно ще са живи. И ще са на мода.

Абланово, защото Канев е родило.
А той от пепелта отново го изправи.
Затуй и двамата са на земята мили.
И след хиляда няма кой да ги забрави.

Честити 100, земляко мил и непреходен.
Честит ти беше и такъв ще си останеш.
Човекът най-добър, най-земен и народен,
да бъдеш никога ти няма да престанеш.

Аз бях в Канада. Днес в Абланово те срещам.
И слушам името ти с гордост как изричат.
Едно да пожелая ти сега се сещам –
На теб след тебе нека всички да приличат.

10.10.2026 г. 11.11 ч. Русе – Г. Абланово

Тодор Билчев