Етикет: Иван Динков

Иван Динков | Уикипедия

Иван Динков е роден на 26.08.1932 г. в с. Смилец, Пловдивско. Завършва гимназия в Стрелча и право в Софийския университет (1954). Дълги години работи като редактор в сп. „Младеж“ и изд. „Партиздат“, по-късно е директор на изд. „Христо Ботев“. Още с дебютната си стихосбирка „Лична карта“ (1960) получава висока оценка от литературната критика. Следват „Епопея на незабравимите“ (1963; 1969; 1973) и „На юг от живота“ (1967), която веднага след издаването е претопена и не стига до читателя; излиза десет години по-късно със заглавие „Антикварни стихотворения“ (1977). Продължава да пише поезия, следват книгите: „Лична карта. Избрани стихове“ (1982; 2002), „Признания пред Бела Цонева“ (1988; 2002), „Маски“ (1989), „Повторения“ (1990), „Славянски псалми“ (1991), „Поетични самоубийства“ (1993), „Шепа срички“ (1994), „Живот по памет“ (1996), „Урна“ (1996), „Дневник“ (1997), „Спазми от Отечеството“ (1999) и „Табакера“ (2003). Интерес предизвиква и прозата на автора: повестите „Хляб от трохи“ (1970) – обявена за „покушение срещу народностната линия“ и „Софийски атентат“ (1976). Тринайсет години по-късно излиза романът „Моминството на войниците“, базиран на нея (1983), както и „Цветя за махалата“ (1984) и „Покрай кадифето“ (1993). Публикува няколко книги с размисли, фрагменти, спомени – „Докосвания до България“ (1974), „Почит към литературата“ (1980) и „Навътре в камъка“ (1986). Автор е на пиесата „Комисия за погребение“ (1990). Иван Динков е носител на националните литературни награди „Иван Вазов“, „П. К. Яворов“, „Никола Вапцаров“, „Никола Фурнаджиев“, „Иван Николов“ и „Златният ланец“ на в. „Труд“. Умира на 23.01.2005 г. Представен в сп. “Картини с думи и багри” в бр. 1/2023 с есе на Силва Василева и подбрани стихове в рубриката “В паметта ни”.