Етикет: Леся Украинка

Леся Украинка | Уикипедия

Лариса Петривна Косач-Квитка, известна с литературния си псевдоним Леся Украинка е родена е на 25. 02. 1871 г. в град Новоград-Волински. Баща й е адвокат, а майка й, Олена Пчилка – писателка. Леся Украинка получава добро образование, въпреки тежкото си заболяване – костна туберкулоза, поради което не посещава училище. Още от дете се влюбва в поезията, музиката и театъра. Има голям музикален талант, който поради заболяването си, не развива достатъчно и не се изявява като професионалист в областта на музиката. В своите занимания тя е насърчавана и от вуйчо си /брат на майка й/, известният поет, писател, философ, фолклорист и политик, професор по всеобща история, Михайло Петрович Драгоманов /1841 – 1895/, дълбоко свързан с България /умира в София през август 1895 г., преди това е професор по история в Софийския университет /1884 – 1895/. Чрез него тя се запознава с елита на украинските творци в различни области на изкуството като поета и драматург Михаел Старитски и композитора Микола Лисенко. Леся пише първото си стихотворение, когато е на 9 години. През 1884-та, когато е едва тринайсетгодишна, в списание „Лвов“ са публикувани две нейни стихотворения, които са подписани с псевдонима Леся Украинка. Заради заболяването си се лекува в Крим, Гърция, Германия и Австрия, а последните си години прекарва в Египет и Грузия, където умира на 01. 08. 1913 г. в Сурами. Погребана в Байковото гробище в Киев. Автор е на сборници с поезия, както и на драми, историческа проза, песни, епични поеми, балади, приказки, статии. Превежда Юго, Шекспир, Данте, Байрон, Хайне и др. Едни от най-известните й произведения са: „Една стара приказка“, 1893 г. „Contra Spem Spero!“ стихотворение, 1890 г., „В работилницата, в страната на робството“ драматичен диалог, 1906 г., „Песента на гората“ драма, 1911 г., „Оргията“ драматично стихотворение, 1913 г. Представена в рубриката “На фокус” в брой 3/2022 на сп. “Картини с думи и багри”