Етикет: Стефан Стамов

Стефан Стамов

Стефан Стамов е роден е на 20 септември 1920 г. в с. Златосел, близо до Пловдив. Завършва гимназия в Пловдив. Следва Световна търговия във Виена. През лятото на 1944 г. получава призовка за мобилизация и макар да е могъл да не се отзове, студентът става войник, за да докаже принадлежността си към Родината. Участва в двете фази на Втората световна война. Мирът го заварва в Унгария, връща се във Виена, но не остава там, защото счита, че е нужен на България. Новият режим не му позволява да напусне страната и той продължава образованието си в София. През 1947 г. става част от организираното студентско движение, насочено против настъпващата комунистическа диктатура и е един от основателите на Селска армия на свободата. За тази своя дейност през 1948 г. е осъден на десет години затвор, но не престава да се нарича „Свободен човек“. Във връзка със събитията в Чехословакия, през 1968 г. е интерниран за 5 г. в с. Абрит, Добричко. Поезията му е родена от болката; стиховете му са творени в карцерите и единочките на затворите, запаметявани, скътвани дълбоко в душата и отново раждани, за да достигнат до своите читатели години по-късно. Автор е на стихосбирките „Окована младост“, „Обич и гняв“, на повестта „Йохана“, както и на десетки стихотворения, публикувани в периодичния печат, както и в сборника „Вик от каторгата“. Представен е със свои стихове в рубриката “В паметта ни” на брой 3/2021 г. на сп. “Картини с думи и багри”.