АФОРИСТИЧНИ ТРИСТИШИЯ – поезия и хайку от Иванка Павлова
Доктор и болен.
Търговецът на здраве
продава надежда.
Човешкият дух
дори и в пещерата
твори изкуство.
Колко въдици
в морето на живота…
И все с примамки!
Почти свободна!
Старостта ме лекува
от суетността.
Последно – нещо,
което твърде късно
сме оценили.
Контрольорите –
хора с погледи, сякаш
дебнещи плячка.
За къде това
куцащо човечество
толкова бърза?
Зла мисъл – змия.
Топли се в пазвата ти
и ражда малки.
Клошарка носи
счупена диадема…
да е красива.
Камера – средство
да бъдем зависими
от сигурността.
Големият град –
бавно и осъзнато
самоубийство.
Чрез бърборене
незначителното в нас
се изявява.
Лепиш с усмивка
пукнато гърне, но то
отново тече.
Светът чете
своята история
с чужди очила.
Неслучайните
случайности в живота
тъкат съдбата.
Лъжесветецът
е винаги сатана
с образ на ангел.
Незнанието
рядко може да бъде
благословено.
© Иванка Павлова
