МОЯТ СВЯТ – поезия на Христина Въчева

СВЕТЪТ В МЕН УХАЕ

Българка съм!
шепне светлината.
В бяла риза
със шевици пъстри,
през поля вървя.
Дива съм,
с гордо вдигната глава,
и земята българска крася.

Българка съм!
Но чия съм дъщеря?
На цветна Тракия
или на Родопа планина?
Отговор не ми е нужен,
защото в мен се раждат
цветни семена,
нанизани в тракийските шевици
и оживяващи
в песните
на чудноватите родопски звуци.
Това съм аз!
Донесена със слънчев лъч
да бъда тука на земята
и да бъда смях и глъч,
да пълня с радост
на човеците сърцата.
Най-красива на света съм,
че съм българката,
в Тракия родена,
възпята в родопска песен.
Косите ми са добруджанско жито
и горда съм,
че имам българската сила,
дадена ми от Пирин и Рила.

МОЯТ СВЯТ

Във самодивско цвете
моята душа е вплетена.
От утринна роса зачевам своя дъх,
че моят път нагоре криволичи
и птица във съня ми пърха.
Сред думи като пролети живея,
във музика на Лист откривам своя свят.
Докосвам се до теб, земя –
кръвта да проверя,
че моят корен е във теб…
От грижата на хората съм по-добра,
от ласката им – светла е душата ми.
Разсипана във дъжд от думи и слънца-
и всички стават ми приятели.

Христина Въчева