ЗА ЛИТЕРАТУРНИЯ СБОРНИК “ЕСЕННИ ПОСЛАНИЯ” – рецензия на проф. д-р Стефка Георгиева

Сборникът  е съставен от поетични текстове на вдъхновени от перото български автори, от които лъха красота, искреност, мелодия на душите, чувство на увереност, надежда и любов, вяра в утрешния ден! Есента е красива с разноцветните си багри, които радват умовете, сърцата и очите, така и Есенните послания на авторите в сборника докосват с нежност и обич читателите.

Тези послания са творчество на 36 автора с богата душевност, членове на литературните клубове „Светлина“, „Гео Милев“ и на пенсионерски дружества със седалище п. Подуене, гр. София.

Тe са и членове и на: Съюз на българските писатели – 2-ма  автори; Съюз на независимите български писатели – 16 автори; Съюз на журналистите в България – 3-ма автори; Съюза на свободните писатели в България – 1 автор; Съюз на слепите в България – 1 автор; Литературен клуб „Гео Милев“ – 8 автори, пет от които са и членове на л. к. „Светлина“; Пенсионерски клуб „Достоен живот“ със седалище п. Подуене – 2 -ма автори; Клуб „Витошки лалета“ със седалище п. Подуене – 2-ма автори.

*

Тематиката на сборника е разнообразна, тя отразява душевните вълнения на авторите – хора с поетична, лирична душа, които възпяват както красивата българска природа, хората, душевните си трепети, възпяват любовта, приятелството, родния край, България. Сборникът говори със заглавието си. Това са творби на различни автори, които имат добро сърце и богата душевност. В тях има радост, удовлетворение, но болка и надежда за светлина. Стиховете са директно въздействащи, нахлуващи в съзнанието и отварящи в него оная безкрайност, в която по-ясно и по-категорично нахлува тяхната полезност. Сборникът звучи много актуално със стиховете за ред в страната, обединение и призиви за активно поведение на българите.

Сборникът се чете с интерес, той още от първите редове въвежда читателя в лиричния свят на творците – различни ракурси на погледа, които са обединени от общото душевно възприемане на света и на ценностите в него.

Хубаво е, че има есен… Тя е симфония от цветове и аромати, тиха печал, неосъзната меланхолия, уморено слънце. Есенните послания са като късната любов – зряла и натежала от сладост. Есента е онази кротка, умиротворяваща тъга за преходността на сезоните, но и на живота…

Поетичният талант на авторите е съзвучен с писателския, голям вдъхновител в това е душевният им настрой.

Заглавието „Есенни послания“ е изключително удачно.    

Рецензент: проф. д-р Стефка Георгиева,
КТВ „Ив. Вазов“ – София, п. Подуене