ГОСТУВА НИ 3-ТИ „В“ КЛАС – редакционна статия

Не за първи път деца и ученици гостуват на сп. “Картини с думи и багри”.

Още в експерименталния брой представихме тринайсетгодишната тогава Катя Тончева. По-късно на страниците на списанието намериха място резултатите от конкурсите за детско хайку с рисунка на японската фондация JAL и на българската фондация “Иванка и Георги Янкови”. Публикувахме творби – рисунки и стихове на Дария Георгиева /14 г./, Велислава Иванова /15 г./ и Габриела Жекова /12 г./

Чрез главния редактор на ученическото списание paradigma Марин Константин Палатов много творби на деца от СМГ “Паисий Хилендарски” намериха своята по-широка читателска аудитория.

Но днес, за първи път, ни гостува цял клас!

*

Ето какво казва Веселина Башова, която изпрати в редакцията няколко листчета с детски хайку:

“Това са ученици от 3 “В” клас към III ОУ „Христо Ботев“, гр. Сандански.
Техни учители са Мариана Темелкова и Мария Йовева.
Аз бях поканена като автор в техен час, за да им разкажа за начина, по който се пише Хайку.

Веселина Башова пред деца от 3-ти „В“ клас

В часовете за занимания по интереси децата са стигнали до темата за Япония, където има информация и за поезията Хайку…“

*

Когато се вгледах в снимката видях, че под усмивката си Веселина Башова държи в ръце три томчета на издание gabriell-e-lit!

Това са бр. 1/2023 на сп. „Картини с думи и багри“, „Парче от дъга“ – антоло-гия на българската танка и авторската ѝ стихосбирка „Любов и свобода“… Три книжки – трима посланика на японската културна традиция с български облик, трима посланика на съвременното слово и багри, на духовността без граници…

Защото тази духовност вече намира своя пристан в бреговете на детското съз-нание, което наистина я прави надвременна и безгранична. Дори само тези факти заслужават да бъдат споделени публично, но поводът е друг.

С дълбоко вълнение приех да публикуваме текстовете от листчетата, изпълнени с неравен детски почерк и рисунки.

Защото децата от 3-ти „В“ клас не само са научили нови неща за света, за Япония и за културни традиции отвъд границите на своето време и отечество, но и са потънали достатъчно дълбоко в духа на тези традиции, за да ги претворят в нещо свое:

*
ясно небе –
през нощта
звездите са ярки

*
реката шуми
аз не чувам
какво говори тате

*
радвам се на
птичките
и пея с тях

*
риби –
плувам по-бързо
от тях

*
децата играят
безгрижно
реката шуми

*
щъркели летят
играят
с децата

*
Зад облаците бели
слънце грее
децата растат

*
Животът е щастие
но той свършва
но ние винаги ще живеем

Животът е щастие
цветята пак
ще растат

*
Реката намира
своя път –
вечен живот

*
Птича песен…
не ми се спи
още

*
Чувам реката
как шуми
децата ни в класа

Дърветата шумят,
реката спи

*
Вали дъжд
само охлювите
карат колело

*
Калинка в парка.
Вятърът я вее.
Като пойна птичка пее.

*
Реката шуми
щастливи деца
пеят.

*
Мравката е малка
Светът е голям…
кой е по-умен

*
Реката шуми
ще пропусна
песента на щурчето.

*
Мокър стадион.
Не ритам, когато
облаците се мръщят.

*
Вятърът вее…
топката ми
лети

*
Зимата настъпи.
Заспиват мечките
все още е зима.

Сред грозния шум на днешния ден, разтърсващата простота и непосредственост, дълбочината на чувствата, мисълта и възприятията на тези детски стихове дават надежда за по-чисто бъдеще…

редакционна статия