30 ГОДИНИ “ХАЙКУ НОВИНИ” – статия на Димитър Анакиев
Тридесет години на едно списание или вестник е юбилей, който изисква не само формално отбелязване, но и дълбок самоанализ, и задълбочено преосмисляне.
По повод 20-годишнината писах за това как е създаден вестник „Хайку новини“, съобразявайки се с историческия момент, социалната ситуация и моите лични обстоятелства. Днес вече не бих попитал „как“, а „защо“? Защо е основан вестник „Хайку новини“?
И така, какъв беше моят мотив да създам списание за хайку в Ниш през 1993 г.?
Веднага трябва да добавя, че това е същият мотив, благодарение на който стар-тирах първото словенско хайку списание „Приятел“ през 1996 г., същият мотив, с който основах Световната хайку асоциация (WHA) в Толмин, Словения през 2000 г. (единствената световна организация, основана на Балканите), а през същата 2000 г. основах Български хайку клуб в София.
Какъв беше мотивът?
Моят единствен мотив във всички тези действия беше „да установя хайку извън Япония като пълноценна литература“.
Така че „хайку литературата“ беше моята пътеводна звезда, защото се смятах за поет, нещо повече – за хайку поет, а поетът има нужда от литература, за да може да диша. Тук трябва да се добави едно неприятно твърдение: литературата винаги има национален характер.
Няма „международна литература“, защото дори понятието „световна лите-ратура“ е замислено от великия Гьоте като тясна част от националната литература, която със своето изключително качество има способността да пресича граници.
Следователно качеството, а не формата правят литературното произведение универсално. Особено поетите са „племенни художници“, още повече хайку поетите. Та въпросът ни е, успя ли мисията на вестник „Хайку новини“?
Вместо да отговоря на този въпрос, въпреки факта, че пиша хайку от почти 40 години, ще предложа съседска гледка, гледка, която съдържа три изображения от комшилък, които се надявам да бъдат доб-ро огледало, в което сръбските поети могат да се отразяват и да си направят изводите.
Първо следва кратко въведение.
Въведение в три картини от българско хайку
Наскоро публикувах текста си „Японско хайку, българско хайку и международно хайку“ в две български хайку групи.
В този текст твърдя, че на сегашния етап от развитието на хайку в света има само две национални хайку литератури: японска и българска, докато всички останали хайку, написани на различни езици, принадлежат към една аморфна група, която нарича себе си „международно хайку“ и която, като основен вектор приема хайку, написано на английски.
След публикуването на текста, руски хайку ентусиаст веднага се свърза с групата и ме попита нещо от рода на „Как можете да твърдите, че руското хайку не е самостоятелна национална литература, след като са издадени толкова много антологии от различни периоди“.
Публичната ни дискусия продължи, докато не му зададох два въпроса: първо, как се различава руското хайку от англосаксонското и второ, каква идеология (религия) е в основата на руското хайку?
Той зададе още по-наивен въпрос: „Трябва ли хайку да е идеологизирано?“. След това се оттегли от дискусията. Разбира се, че трябва, няма изкуство и поезия без идеи. Всяко изкуство изразява идеи.
Картина първа: първото българско хайку
Човек и добре
да живее, умира
и друг се ражда.
Хан Омуртаг (822.)
Това хайку е намерено от поета Димитър Стефанов в известния „Търновски ръкопис“. Хан Омуртаг е един от владетелите на Първото българско царство от династията Дуло. Прабългарите са били анимисти, върховният бог на техния пантеон е Тангра, който е живял в планината Алтай. Писали са с руни, които са изрязвали в кожа. Този запис е оцелял, защото е написан от владетеля, така че е изсечен в камък. Това хайку е доминирано от идеите за прераждането и кръговрата на времето и много ясно поставя идейната основа на българското хайку като национална литература.
В предговора към антологията на българското хайку „Човек“ (Human), която беше издадена на английски в Америка през 2022 г., много ясно показах, че анимистичният мироглед доминира в голяма част от днешното българско хайку, дори и във формално християнски рамки.
Картина втора: християнството
Следните думи са написани от българския поет Маргарит Жеков:
„В антологията „Огледала“ участва и един голям български хайку-поет, който живее в Словения – Димитър Анакиев.
Едно от неговите тристишия съдържа сякаш духовната емблема на всяко значимо изкуство и нравствено развитие:
Едно дете вътре в мен
се люлее през мъглата
над дълбоката вода.
В тези редове внимателният читател ще съзре и един незабравим образ на изпитанието и себенадмогването като част от ду-ховния път на човека. Рискът на духовния, вътрешния човек, който, колкото и крехък, се е новородил, върви и трябва да запази равновесие над дълбоките води на плътското естество, е съкровено познат на всяка съвестна и боголюбива личност, но тук той придобива художествена постигнатост и многозначност чрез смисъла, който образите имат и като фразеологични единици, и като библейски символи.
Многото води, освен олицетворение на кръщението и умирането на плътския човек с греховете му, както е известно, са и разгадано библейско пророческо иносказание за много народи, и в светлината на това значение стиховете на споменатото хайку много сполучливо изразяват съдбоносния стремеж към духовно само-съхранение, към запазване на духовния характер като животоспасително мерило за нравствена самоличност.
В наситената лаконичност на тези стихове няма и помен от шеговитото и лекомислено настроение, с което обикновено се гледа на поговорката за тихите и дълбоките води или на фразеологизма „вятър и мъгла“. В тази творба, изправени пред драматизма на Аза, който съпричастно осъзнава, че спасението на безпо-мощното дете вътре в нас има неизмерима, вечна стойност, ние сякаш по-вглъбено вникваме в посланието от знаменателните думи на Спасителя: „Истина ви казвам, който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.“ (Лука 18:17)
Разбира се, в България има и поети, които се опитват да копират японската чув-ствителност. Копирането (подражанието) има смисъл в учебния процес, но не може да се превърне в литературен стандарт, т.е. „стил“. В крайна сметка какво значение, ако не обикновен дребнобуржоазен маниеризъм, може да има „будистката“ поезия в страна, в която не живее нито един будист?
В САЩ ситуацията е различна – има значителен брой традиционни будисти, но и такива, които принадлежат към будистки общности. Аз лично възприемам „международното хайку“ като паралитературен феномен, основан на политическата сила на английския език.
Картина трета: разговор с млада поетеса
Като четиринадесетгодишно момиче Дария Георгиева се впуска в суровия литературен свят. През следващите две години получава множество наши и чуждестранни награди за своята поезия. По повод шестнадесетия й рожден ден я помолих за кратко интервю[2].
Поезия може да се научи само от поети, а не от културни експерти. Човек може да научи повече за хайку и поезията като цяло от шестнадесетгодишно момиче, живеещо в провинцията, отколкото от културолог от Ню Йорк или Токио.
Важна е идеологията, важни са поетите, важни са и темите. Аз например не смятам, че сензационни теми като „изкуствен интелект“ спадат към кръга на литературните теми.
Честита 30-годишнина на вестник „Хайку новини“[3]!
*
С тази публикация редакционният екип на сп. „Картини с думи и багри“ поздравява в. „Хайку новини“ с 30 годишния юбилей на изданието!
Желаем още много значими постижения в популяризирането и утвърждаването на хайку като пълнокръвна национална литература извън Япония – в страните от Балканския регион и по света!
Много творчески успехи на редакционния екип и авторите, свързани с развитието на вестника!
[1] Автор на логото „Хайку новине“ е Славолюб Станкович – бел. ред.
[2] интервюто с Дария Георгиева е публикувано отделно – бел. ред.
[3] текстът е написан по молба на Драган Ристич по повод 30 години вестник „Хайку новини“ от Ниш – бел. авт.
Димитър Анакиев,
редакционен коментар
