В статията „90 години без Христина Морфова – българският славей“ Огнян Стамболиев връща към живия спомен една от най‑ярките фигури в историята на българската и европейската оперна сцена. Христина Морфова е явление – глас с необятен диапазон, артист с темперамент и музикалност, съизмерими единствено с най‑големите имена на XX век. Стамболиев, верен на своя задълбочен и емоционален стил, проследява пътя ѝ от бедното детство до европейските сцени, от триумфите в Прага и Париж до завръщането ѝ в България, където остава недооценена приживе.
С тази публикация „Картини с думи и багри“ продължава новата си линия, посветена на музикално‑сценичните изкуства като част от визуалните изкуства и отдава почит на една от най‑големите български певици, чието изкуство и днес звучи като легенда.
90 ГОДИНИ БЕЗ ХРИСТИНА МОРФОВА – “БЪЛГАРСКИЯТ СЛАВЕЙ” – статия на Огнян Стамболиев
В историята на операта на XX век Христина Морфова е наистина явление от световен мащаб. Би трябвало да се гордеем с нея, често да я споменаваме. А невероятният й глас – цели три октави – я прави сравнима единствено с Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица.
Христина Морфова
И само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: не толкова едрата й, възпълна фигура, а преди всичко – нежеланието й да прави кариера извън родината си – била е убедена, страстна патриотка. Чувствала се е българка до мозъка на костите си. От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си се завърнаха да събират лаври в България. Докато великата Морфова искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика, но тук повече й пречиха, завиждаха, унижаваха, отколкото я уважаваха… Оцениха я истински, както нерядко се случва в България, едва след смъртта й.
Нарекоха я „Българският славей”, най-голямата наша певица, родена в земята на Орфей!
Животът и е доста бурен и труден, изпълнен с труд, несгоди, успехи и дори триумфи, но и с много борби, сплетни от завистливи колеги. А тя е честна, пряма, с открит характер и не понася лъжата и подлостта, които често вилнеят в театъра.
“Бог я бе надарил със съвкупност от качества, които правят големия артист: стихийно силен темперамент, необикновена непосредственост и заразителна искреност” – така описва оперната прима Христина Морфова неин съвременник.
Родена е в Стара Загора на 24 април 1889 г. в бедно семейство на прокудени от опустошените български села край Цариград, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Ранното й детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. Напомня за това на Козета от „Клетниците” – едва четиригодишна е дадена за слугинче! По-късно живее в Търново и в София. За щастие, в столицата попада под влиянието на най-големия си брат, музикантът Александър Морфов, който открива уникалната й природна дарба и я насочва към музиката.
Учи в една от столичните девически гимназии. През 1906 г., подобно на много млади българи по онова време, заминава за Европа, да учи в Прага стопански науки, без да има пари, само с една златна пара, скътана от майка й, без да знае езика, без протекции, препоръки и познати. Когато слиза от влака, няма дори къде да отседне.
Но щастливият случай я спасява… Непознат мъж я завежда в дома на младата пианистка и певица Людмила Прокопова и срещата им се оказва съдбовна. Българката и чехкинята ще станат приятелки и ще се посветят на музиката, докато смъртта на Христина ги раздели.
Христина Морфова и Людмила Прокопова, Прага, 1907 г.
Христина Морфова, Людмила Прокопова и компания на излет, 1916 г.
Христина Морфова и Людмила Прокопова, Берлин, 1931 г.
В известната със старите си музикални и театрални традиции столица на Чехия младата Морфова ще се откаже от стопанските науки и ще влезе в прочутата певческа школа на проф. Пивода. Там ще получи солидна музикална и вокална подготовка. По-късно ще специализира и при проф. Иснардон от Париж. Ще участва в студентски концерти и постановки на опери, ще бъде забелязана от директора на Пражката опера и ангажирана за редовна солистка. Бързо и категорично ще се утвърди като първа солистка и дори примадона. Чехите, въпреки национализма си, ще я оценят високо и дори ще я обикнат. Така Чехия ще стане нейната втора родина.
Там не са я забравили и до днес! В Чехия има книги за нея и плоча на „Супрафон”, Прага.
В „Златна Прага” Христина Морфова ще направи своите най-добри роли от чешкия и световния репертоар.
Скоро ще се утвърди като абсолютната Марженка от шедьовъра на Бедржих Сметана „Продадена невеста”, а също и героичната Либуше от едноименната опера, в сопрановите роли от „Далибор”, „”Целувката”, „Двете вдовици” – също от класика Сметана. Близо 40 са образите, в които ще се превъплъти голямата българска артистка.
Христина Морфова в коронната си роля, Марженка от „Продадена невеста“ на чешкия класик Бедржих Сметана в Пражката национална опера, 1920 г.
Огромният й, красив и пробивен глас ще й позволи с лекота да преодолее партии от колоратурата – Лакме, Миньон, Царицата на нощта, Розина, през тези за лиричното и лирико-драматичното сопрано: Татяна Ларина, Русалка, Катя Кабанова, Йенуфа, Травиата, Мадам Бътерфлай, Мирей, до драматичните като: Аида и Леонора и дори до мецосопрановите: Кармен и Далила. Наистина, невероятен репертоар!
След години само великата Калас ще може да повтори това. Далила Морфова ще изпълни пред самия автор – Камий Сен Санс в Париж, след което той ще възкликне: „Аз сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред Вас!”.
От 1910 до 1920 г. Морфова е вече европейска знаменитост. Прага, Бърно, Братислава, Мюнхен, Вроцлав, Берлин, Дрезден, Хамбург, Милано, Лондон аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Лондонска звукозаписна компания прави първите й грамофонни плочи, които са съхранили за нас, макар и с несъвършената техника от епохата, нейното необикновено певческо и музикантско дарование.
Христина Морфова като Царицата на Нощта в операта на Моцарт „Вълшебната флейта“, Виена 1919 г.
Тя е наистина „гласов феномен”, „изумително дарование”, както ще кажат критиците.
Пеенето й е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да е било напрежение. Регистрите на гласа й са пределно изравнени, закръглени, техниката й гъвкава, позволяваща й да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията й са съвършени. И най-главното: тя умее да прави музика с гласа си. Не случайно нейните съвременници са казвали, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, защото и за самата нея то е било „радостна необходимост”.
Както знаем певците са обикновено два вида – „направени” след упорита работа с педагози или самостоятелно, и „родени”. Христина Морфова, без съмнение, е от втория вид. Била е родена за пеенето и то е било нейният живот.
На върха на славата си, вместо да продължи кариерата си в цивилизована Европа, тя се връща в родината си, за да даде своята дан за младата българска оперна култура.
Но въпреки любовта и признанието на публиката, сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство. На едно от представленията й на столична сцена бива дори освиркана! Пее, преподава заедно с вярната Людмила Прокопова, концертира редовно из страната, режисира (тя е и първата жена-режисьор у нас), но, все пак, остава недооценена. Българската завист я тормози непрекъснато.
Огорчена се връща в Чехия, където е високоуважавана. Но носталгията надделява, и отново идва в България.
След 1931 г. Морфова става професор по пеене в столичната музикална академия (заедно с Прокопова ще създаде своя школа и ще подготви голям брой ученици) и редовен солист на Софийската опера.
Концертира много активно в страната и чужбина.
Христина Морфова на празника на розите в Казанлък след благотворителен концерт, 1934 г.
Във всяка от своите програми непременно включва българска музика. Всъщност, през цялата си кариера Морфова упорито и целенасочено пропагандира българската песен – представя я и на най-престижните концертни подиуми в Европа. Записва я на грамофонни плочи. Изпълнява я на живо в радиоконцертите си. Не се срамува като днешните ни оперни певци да пее българска музика и на български!
През 1935 г. след едно задгранично турне, министърът на културата я уволнява без никакви обяснения. Но въпреки удара Морфова, която притежава силен и борбен характер, се съвзема и планира нови концертни турнета в България и Европа.. Но… рано сутринта на 1 юни 1936 г., след като тръгва с приятели на екскурзия до любимата й Розовата долина им разказва странен сън, в който баща й я вика от Отвъдното.
“Имам лошо предчувствие – изпраща Христина бележка до Людмила Прокопова в София. – Повече никога няма да пътувам без теб.” И интуицията не я излъгва – фатална автомобилна катастрофа отнема живота няколко дни след 47-ия й рожден ден.
За съжаление, много късно идва признанието й в родината. Едва след безвременната й смърт.
Ето какво пишат в некролога й нейните приятели и ученици от Консерваторията: “Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без предвзетост – тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание”...
Огнян Стамболиев
