ЖИТНИЯТ КЛАС – стихотворения на Стоян Михайлов

ЖИТНИЯТ КЛАС

/сонет/

Събрал си на живота ТИ зърната
и стан за слънчева прегръдка виеш…
Дали с това разкриваш чудесата,
природата от нас които крие?

Излизат те наяве във всемира
и „тайната” ти вече е разкрита…
Но в сплитъка ти място си намира
дори върхът на Божата възхита!

Че се полюшваш волно и красиво,
всевластен океан насред полето!
Обичан с радостта си милостива
и мъката ни сбрана под небето!

Ти, житен клас на мъничкото зрънце –
животът наш между земя и слънце !

ЗЛАТНА ЖЪТВА

Потрепват златни класове,
като море безкрай сребреят…
Пак юни с тежък плод зове,
труда свещен благоговее!
На крак от сънени зори
напират трескави стопани –
ти Боже с щедрост ги дари
и с добротата си нахрани!
Прегаря слънчевата пещ
и пот се по челата лее…
О, златна жътва в ден горещ,
що люти мраз ще надживееш!
Запомнил е народът наш,
предава истина подбрана –
„за ден си вече богаташ,
година този ден ще храни!”

Стоян Михайлов