ЛУНАТА – ЯГОДА – стихотворения на Росица Копукова

ЛУНАТА – ЯГОДА

Луната – ягода ме освети.
И от съня ми часове открадна,
та със магия да ме задържи,
да провери доколко съм й вярна.

Омая ме с най-хубавия цвят,
с ухание небесно ме разнежи
и обеща ми земна благодат,
ако разпръсна в изгрева копнежи.

Желания да си намисля аз,
тя щяла до едно да ги изпълни.
Лъжовна е, ама събужда страст
И аз дочаках с нея да се съмне.

СИЛАТА НА ПЛАНИНАТА

Витоша ме насърчава,
просто дава ми кураж.
Аз обичам да я славя,
тя за мен е верен страж.

Гледаме се неотлъчно
и сезоните броим.
Няма ли ме, ни е мъчно.
Видим се. Ощастливим.

Планина съм като нея.
Тя е като мен – душа.
Силата ми да живея,
черпя с тази красота.

Витоша ми е картина.
Витоша ми е сърце.
Неведнъж по нея минах
И я милвах по лице:

По вълшебните дървета
и по меката трева.
От потоците във шепи
пих кристалната вода.

И на птици подражавах,
пях им песните докрай,
катерички насърчавах
да гостуват в моя рай.

Витоша ми се отплаща
като майка и сестра.
Често стихове ми праща
и ме прави по-добра.

12 юли 2023г.,
Симеоново, на вилата

РАЙ

Небето днес е повече от синьо
и няма облаче, дори за чар,
под слънчевата шапка е красиво,
тя е всевластният ни господар.

Но тази витошка вода не спира,
студена и неукротима тя,
като че от вселената извира
и пратена от рая до дома.

Елхите са застанали достойно
и си говорят с борове и смърч,
а вятърът им шепне най-спокойно
и тихо продължава своя път.

Докато хората едва успяват
да се прикрият от това небе,
природата търпи и хич нехае,
че слънцето не спира да пече!

Дали във Рая ще е по-приятно?
Не знам, ала по моята земя
настроил е направо благодатно
сам Бог сега на лятото лъка.

14 юли 2023г.,
Симеоново, вилата

Росица Копукова