МАРИЯ ПРИМАЧЕНКО: ТВОРЧЕСТВО

ЖИВОПИС

Нейният художествен стил не може да се сгреши. Както, щом си видял картина на Ван Гог, или Пикасо, не можеш да го объркаш с друг, така и ако си видял картина на Мария Примаченко, не можеш да я сбъркаш с друг. Нейният фантастичен свят е уникален…

На изложението в Париж през 1937 г., Пикасо вижда нейни творби и е дълбоко впечатлен от уникалния и́ стил и неподправен талант. В този контекст ще допълним, че образът на гълъба като символ на мира присъства и в творчеството на Примаченко. Нейният бял гълъб е разперил красивите си крила сред червени лалета на слънчев фон, като тържество на живота:

„Гълъбът разпери крила и моли за мир“ – пише художничката на гърба на картината.

*

Казват, че нейното изкуство, синтезирайки опита на поколенията, се връща генеалогично към най-древното изкуство – палеолитното „двучастно“ изображение на животни с определена граница между главата и тялото, както и към езическите изображения на фантастични чудовища и птици, отразени в славянската митология.

Тя развива традиционни символи на народното творчество и ги изпълва с нов смисъл, напр. слънчевата розета е интерпретирана по уникален начин в „Слънчогледи“, като елементът на розетата се използва нееднократно от художничката:

Нейното вдъхновение е естествено, идва от живота край нея и собственото и́ въображение.

В началото напълно самоука, тя до края на творческия си път използва обикновена хартия тип „ватман“ и рисува с фабрични четки за гваш и акварел. Гвашът е предпочитан от нея, за да получи по-плътно и ярко декоративно изражения, ​​с отчетлива граница между фигурите и фона.

Първо чертае линия с молив, небрежно, като създава контурите, след което уверено нанася цвета. Слоят боя понякога е дебел, а друг път – прозрачен, през който прозира подготвителната рисунка с молив. Мазката е неравна, лишена от еднородност: ту изобщо не се усеща, ту дефинира формата, ту е къса и рязка, ту широка и дебела, ту равномерна, ту леко набраздена. Това придава особена живост и експресивност на творбите – онази неповторимост, която не може да се копира и имитира.

Динамичният щрих в композицията „Под слънцето на морето чайка храни децата си“ създава впечатлението за бурно море:

*

Примаченко комбинира рисунка и живопис. Нейният стил може да се нарече живописна графика и графична живопис едновременно. Тя добре познава и разбира композицията – използва хоризонталния формат за наративни сюжети с последователно развитие на движението, а вертикалния формат за представителни, величествени образи и послания. Тя има безупречно чувство за ритъм, нейните форми винаги са добре координирани и в същото време не са статични: дори декоративните растения, с техните цветни листенца, които на пръв поглед служат като фон на основната фигура, са представени във взаимодействие с нея и като общо послание към зрителя. Всички елементи образуват ансамбъл със собствен ритъм и форми.

Цветът е основният компонент на композициите на Примаченко.

Но често композицията е сложна, многофигурна и многопластова, като едновременно разказва различни истории и показва различни гледни точки. Тя организира плоскостта, елемент е на ритъма, създава настроението на „цветно“ пространство, сякаш сама избира формата. Розово-пурпурното се превръща в горящо цвете на папрат, цвета на зимното слънце в скъпоценния камък турмалин. През 70-те години тя работи все по-рядко на бял фон . На изложба от 1973 г. от 142 творби има само една композиция на бял фон – „Жена седи на печката и преде прежда“. Интензивният, дълбок фон, сякаш осветен отвътре, придава на творбите ѝ колоритност и композиционна сила, монументалност.

*

Примаченко не харесва големите монотонни маски, смята ги за безжизнени, така че фонът навсякъде е покрит с ритмични редици от малки линии, скоби, точки, светли за облаци в небето и тъмни за вълни, трева на земята и вода. Това е редуване на форми и цветове, спокойно орнаментно движение се повтаря във всяка творба.

Внимание трябва да се отдели и на линията. Изследователи на творчеството и́ правят анализ на нейния калиграфски стил и отбелязват усъвършенстването на музикалния ритъм в нейните творби („Буслики“). Забелязва се, че в домашните сцени линията е по-широка, по-груба, като съчетава пълноцветни цветни петна и ясни, контрастни контури.

Новатор в образното мислене, Примаченко уникално използва формални и стилистични техники. Без да пресъздава орнамента етнографски, поетично претворява битовата тема на кърпите, покривките и килимите – като едно ехо на народната традиция и майсторство в бродерията. В народната стенопис няма изображение на дърво (често се срещат листа от дъб, грозде, калина, зеленика), а в композициите ѝ цъфтят чуждоземни дървета. Тя също представя листата като цяло дърво („Сватбата“). Използва и техника, непозната в народната живопис, като показва къщата едновременно отвън и отвътре („Залюби ми се милият бригадир“).

*

Една от ранните творби от 1935 г., композиция от три части, се съхранява в Националния музей на украинското народно декоративно изкуство. В едната част е изрисувано маймуноподобно същество. Живеейки в Болотна до 1936 г., Примаченко никога не е виждал жива маймуна, така че маймуната е била „очовечена“. Всички нейни животни имат човешки очи, заобиколени от пухкави мигли. В „Мечките“ няма свирепост, доверчиво обърнатите лица напомнят повече на коледни маски, отколкото на хищници.

Процесът на нейното творчество слива конкретното мислене, интуиция, фантазия и подсъзнание. Често композицията се ражда в съня или асоциативно: „Гледам пода – виждам животно, а след това човек на кон“ – казва художничката.

*

По типология произведенията на Примаченко се разделят на сюжетни (фигуративни), иконични, ритмични и орнаментални. Ако в средата на 60-те години на изложби нейната работа е представена главно с композиции от цветя и птици, то през 1967 г. е представена цяла поредица от домашни сцени. Особеният разцвет на нейното повествователно творчество пада в началото на 70-те години: “Сватбата”, “Катерина пее песен”, “Роман и Оксана”, “Кани Галя на сватбата си”, “Сватовството”, “След сватбата”. , Кръстникът и кумата Заведи кумата в магазина“.

Създава цветя-размисли, цветя-посвещения: „На хората, които орат и сеят хляба и обичат Родината“, „На младите майки, родили син или дъщеря“, „Цветя за елхата“, „Украинските гори“, „В чест на полета на космонавтите“ и „В чест на раждането на правнучка“. Персонифицирани фантастични цветя (например „цветя-очи“) и реалистични – слънчоглед, люляк, роза. Композициите от цветя са декоративни и монументални, напомнящи стенопис. Ритмично усъвършенствани са и цветните и птичи композиции: „Луничките птици весели“, „Чайка над полето летеше“, „Кокошки играят и хляб се сее“.

„Животински серии“ е уникално явление в украинското и в световното изкуство. Художествените произведения имат нещо общо с народните картини, но фантастичните животни са чисто творение на въображението. Уголемени форми на невиждани животни, дъжд от цветове в комбинация с орнаменталния дизайн на тялото създават емоционално силни образи, които сякаш се движат, дишат и растат пред очите ви. Нейните зверове са едновременно предупреждение („Войната да е проклета!“) и призив към приятелство и мир.

*

Във фантастичните произведения на Примаченко водещият жанр е народната приказка, въплъщаваща етични категории и философия за утвърждаване на живота.

Основната тема на нейното творчество е универсалната тема за борбата между доброто и злото. Добрите птици и животни са нарисувани в ярки, блестящи цветове, злите са тъмни, приглушени. Доброто и злото са изобразени в органично тясно взаимодействие, подобно на растителния и животински свят, но доброто винаги побеждава.

„Многосюжетните“ картини се отличават със своята сложна хармония. Всички идеи, изградени в различен мащаб са приказно разместени: огромни риби плуват, огромни птици летят, цветни къщи стоят, а ябълки с невиждана големина доминират над дърветата. Приказка и обичайност, измислица и реалност са слети в един организъм, най-необичайните неща изглеждат убедителни.

Мащабните композиционни смесвания на растително-животинския, човешкия и фантастичния свят въплъщават идеята за великото единство на природния свят, за сложните, но неразривни връзки, преобладаващи в него.

Битовите сцени, които често събират много фигури, са изградени върху противопоставянето на главни и второстепенни образи и групи. Хората на тези картини са изпълнени с достойнство, дружелюбни и добронамерени. Те гледат право към зрителя, приканвайки го да участва в съби-тието на картината.

*

Темата за радостта от съществуването е застъпена в една от най-известните ѝ серии – „Хора за радост“, където комбинира темата за тъгата, която интерпретира и изобразява в много свои произведения.

През 1986 г. създава поредицата „Чернобил“ (Болотния се намира почти в 30-километровата зона на най-тежките поражения от аварията).

В надписа на картината тя възкликва: „Проклета да бъде тази ядрена война“/1986/

Във фантазноусловния свят тя също проявява таланта си, като рисува конкретно-чувствени образи, напр. автопортрета „Лято, моя младост, ела ми на гости“ /1969/:

ИЛЮСТРАЦИЯ

В сътрудничество с Михайло Стелмах тя илюстрира детските книги „Жеравът“ и „Черногуз взема душ“.

Създава рисунките и на украинската народна детска песен „Ой коники-сиваші“.

По отношение на образността, естеството на светоусещането, степента на обобщение и подбор, произведенията и́  съответстват на фигуративната структура на детските приказки, които тя обича да изобразява.

Естетиката на приказното и необичайното лесно преминава в реалността, затова изглежда естествена и близка до най-малките читатели. Но тя не повторя илюстрациите в нито една от изложбите, които прави, като ясно разграничава рисунката-илюстрация за книга от картината-живопис за изложба.

СЛОВЕСНА ИЗЯВА

Мария Примаченко проявява таланта и на поет с ярко, синтезирано образно мислене, който реализира в заглавията на своите картини, които имат характер на афоризми и поговорки и лесно се запомнят. Художественият образ и поетичните надписи са синхронни: „Три мъниста в метличина живеят с нас и до днес.“

Някои от нейните кратки приказки-заглавия към творбите са били изложени на самостоятелната изложба на Примаченко през 1973 г .: „Хитрата лисица казва на мечката: „Яж царевица – ще оздравееш“, но носи кокошката и пие меда; тя има сила.“

Свраката казва: „Чи-чи-чи! О, къде да спим?“ – На котлона. – Какво да пием? —Водка, защото дойдоха за момичето.

Глебът мърмори: „Скоро ще дойде зимата, а ние нямаме къща.“ Зайчето извика: „Не ме е страх от зимата, ще се скрия в снега.“

Източник: украинска уикипедия

Подбор, адаптация и превод Габриела Цанева