НЕ ОТЛИТАЙ – стихотворения на Петър Пацев

АКО МОЖЕХ

Ако можех да бъда щурче в душата ти
тихо засвирил своята песен красива,
ако можех да бъда сълза в очите ти
докоснала нежно смехът неподправен!
Ако можех да бъда цвете в косите ти
аромата разпръснал с полъх на вятъра,
ако можех да бъда мечта в сърцето ти
бих летял като птица в небето!
Ако можех, ех, ако можех да бъда звездата ти,
бих докоснал луната ленива,
светулки бих пръснал в нощта примамлива,
за да бъда твоето бъдеще!
Ако можех, ех, ако можех…

ОБИЧАМ

Обичам да си важна и желана,
обичам да си страстна и небрежна,
като есента потънала в мълчание,
съблякла и последната одежда.

Обичам да ме имаш във съня си,
косите си разпуснала до кръста
и като с примка нежна омотала,
гърдите ми, с копнежни пръсти.

Обичам да те гледам във очите –
два топли, непокорни кестена,
да те докосвам с трепет по гърдите,
обичам те така – естествена!

НЕ ОТЛИТАЙ

Не отлитай с птиците към залеза,
не превръщай дните ми в тъга…
Не искам да останеш спомен,
перце от търсена мечта!

Докосни душата ми, стопли я,
при теб единствено я приюти,
нощта нашепва още влюбена
и падат още палави звезди!

Ще те повия с обич и надежда,
ще те погаля като морски бриз,
ще роша с трепет и косите ти,
единствен мой желан каприз!

Не отлитай с птиците към залеза,
не винаги се връщат у дома,
не давай любовта да си отиде,
студено е, останеш ли сама!

НЕ ТЪРСЯ НИЩО ПО-НАТАТЪК

Застинал съм във времето,
в мислите и в чувствата…
Застинал съм в съня си недовършен!
Застинал съм в белезите пресни
на дърво изсечено
и поривът на губещия вятър…
Застинал съм в несбъднатото бъдеще!
Така минават си сезоните нечути,
така се скриват кръговете тъмни
на годините…
Застинал съм в покоя на мълчанието…
Не търся нищо по-нататък!

Петър Пацев