НА КРАЯ НА СВЕТА – хайбун на Димитър Анакиев

Запознах се с Ален Керверн на учредителната среща на Световната хайку асоциация (СХА) в Словения. Този бретонец с дипломатически маниери тогава бе избран заедно с холандеца Макс Верхарт за съветник на колективното президентство на СХА.

Петнадесет години по-късно той ме кара с колата си до края на света – част от Бретан недалеч от Брест, която се вдава в океана като полуостров. Penn ar Bed (на бретонски означава “глава” или “край” на света) е район с необикновена красота и там, на самия ръб на безкрайността, е бившият дом и имение на семейство Керверн.

Изкачвам се
на голяма стена да видя
главата на света – страхотно е!

Ален Керверн е един от най-лиричните хайку поети, които съм срещал. Пише предимно на френски, но и на своя (полужив) бретонски език.

Бретонците са били независимо графство до 12 век и след като попадат под френско владичество, са насилствено асимилирани във френския език и култура. Днес бретонският се преподава в училищата, на него се пишат книги и списания, но малко хора го говорят.

Има ли надежда езикът да се възроди с времето?

Бретонска къща –
надолу по дървените стълби
порив на вятъра.

Всъщност, аз се възхищавам, че един народ оцелява без “основната си крепост” (Марин Дринов) – езика. В моите бретонски хайку, които пиша на английски, с помощта на Ален добавям ключови думи на бретонски. Не знам защо го правя… Сигурно, за да хвана и да отнеса със себе си поне малко от онази ценна субстанция, наречена „бретонски език“.

Написах 28 хайку на английски-бретонски, но кой има нужда от такъв хибриден ръкопис, освен мен?

По-късно видях, че същият метод, но на японски се използва от Хошинага Фумио, който се опитва да спаси от забрава езика на племето Кума, асимилиран отдавна в езика на племето Ямато. Културата в борбата с историята.

След нощта
на пеене на бретонски
червен облак над океана.

Димитър Анакиев