ШУМЪТ НА ТРЪСТИКИТЕ – хайбун на Александър Алекс. Дъбнишки

Стоейки с гръб
Към добрите и лоши тръстики
Аз вкусвам вечерния хлад

Хакуин (1685-1768)

ШУМЪТ НА ТРЪСТИКИТЕ

Той се раждаше от повеите на вятъра и не спираше да се носи даже и между техните отражения във водата. Затихваше пак с вятъра и тога-ва само плуваща костенурка или воден плъх смущаваше покоя им.

Нищо не можеше да наподоби шумът на тръстиките. Сякаш хилядопръста ръка докосваше всяко от стеблата и то ѝ отвръщаше с мекия звук на галещи се листа. Това бе хор, в който се чуваше като отделен глас скърцането на всяко стебло, огъвано от вятъра.

Понякога цигани режеха снопове тръстики и отваряха широки рани в тяхната плът. От тесните и продълговати листа те плетяха рогозки, които продаваха. Докосвал се бях до тях и те ми отвръщаха със същото шумолене, както в блатото. Нещо от овчарската свирка на Пан продължаваше да живее в сухите листа и да откликва на всеки допир.

нотка
от вашия повей,
тръстики,
за из път ще си взема,
когато …

Оригиналът на английски език, заедно с превод от ре-дакцията на немски, е публикуван в сп. CHRYSANTHEMUM, №19, April 2016, p.70 – бел. авт.

Александър Алекс. Дъбнишки

текстът е селектиран за “Човек. Антология на българското хайку” със съставители Димитър Анакиев и Габриела Цанева, изд. gabriell-e-lit – бел. ред.