ВЪВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРСКОТО ХАЙКУ В КОНТЕКСТА НА АНТОЛОГИЯТА „ЧОВЕК“ – статия на Димитър Анакиев

Символичното изразяване е невъзможно, без да се влезе в символния свят.

Сантока

Хайку е най-разпространената и най-демократична форма на поезия в света, която пишат както известни поети, така и широките маси от хора. Това е последният израстък на една литература, вкоренена в необозримото минало и която в най-голяма степен приема символиката на природата като основно творческо средство.

Двуполюсният характер на тази поетична форма – на единия полюс на която е човекът, а на другия природата – предизвиква едновременно метафоричност и драматизъм, метафизика и диалектика, конкретност и асоциативност, простота и сложност.

Понякога това е, от една страна, високо традиционно изкуство, чието майсторство граничи с човешката възраст, а от друга, духовната практика на отшелник или заекващият монолог на детското сърце. И тъй като двойките противоположности, които хайку комбинира в уникален израз, никога не могат да свършат, дефиницията му може да бъде само условна и временна конвенция, която няма друг и различен краен изход освен митологията.

Хайку е живият огън на боговете, говорещ чрез най-чистите човешки сърца.

Ето защо не се учудваме, че асиметричната симетрия на класическата му форма 5, 7, 5 има формата на златно сечение и магически ритъм.

*

Хайку се пишат системно на Запад около 100 години, а в България – около 50 години но веднага трябва да се каже, че мястото на българите в хайку литературата не може да се измерва само с исторически компонент. Според японската митология българите и японците имат общ прародител Суса-но-о, богът на огъня. Тази митология, много добре позната в Япония, разказва, че тези двама митологични братя, произхождащи от Алтай-ските планини, са отишли ​​на две различни страни на света: българите на запад, следвайки слънцето, а японците на изток, за да срещнат слънцето. Та кой може да се учуди, че Димитър Стефанов разпозна хайку в Търновския ръкопис на хан Омуртаг?

Човек и добре
да живее, умира
и друг се ражда.

хан Омуртаг (822 г.)

Ако някой смята, че решението хайкуто на Хан Омуртаг да стане основата на българското хайку е твърде смело, нека прочете следните две хайкута на Бан’я Нацуиши, един от водещите японски хайку поети:

Моето хайку:
малък кедър
от деветстотин деветдесет и девет години[1]

Кон на Чингис хан
следва
хайку

И в двете хайку на Бан’я Нацуиша виждаме че хайку е изместено от историческия контекст и създава абсолютна, поетична истина за тази поетична форма. Тук отново трябва да си припомним биполярната природа на хайку за да отбележим, че само българското хайку, наред с японското, има едновременно историческо и митологично измерение.

Тази особеност силно отличава българското хайку от западното и доближава българското хайку до японското.

*

Трябва да спомена, че наскоро в едно уважавано и много популярно хайку списание в Япония се появи селекция от осем български хайку, сред които беше и хайкуто на хан Омуртаг. И това не е първото подобно издание в Япония. Голямо събитие е едни поети да бъдат публикувани заедно със своя владетел. Каква подкрепа на хан Омуртаг към българските поети!

Можем да кажем, че българското хайку открива нова перспектива пред българската литература, която твърде често се разглежда само през призмата на стереотипи като „славянство“, „християнство“ и „европеизъм“. В този смисъл хайку ни напомня, че българската нация и култура е по-стара от културата по-късно създадена от българи и която започва с кирилицата и християнството. Вярвам, че добронамереният читател на антологията Човек ще забележи, че аспектът на българската култура, за който говорим тук – който стига до най-дълбоките корени на българската нация – е изключително богат и жизнен.

*

Не познавам хайку литература в света, освен японската, която да предложи на читателя такова изобилие от идеи, теми, поетични образи и мисли, каквото предлага на читателя българското хайку. И не знам дали в целия корпус на българската литература се е появила книга с подобно идейно и естетическо богатство. Това не е просто море, а океан. Очевидно българското хайку е не само литературна форма, улавяща необозримото минало на българската култура, но и поезия, която има светло бъдеще пред себе си.

Поглеждайки отново през биполярната призма на хайку, забелязваме, че хайку на Запад се развива като епигонска и като авторска литература. Онези литератури по света, които са започнали своя хайку път епигонски – или като се опитват да копират японската чувствителност, или чрез ad hoc възприемане на „пътя на будизма“, все още не са успели да създадат национална хайку литература и принадлежат към аморфната маса която обича да нарича себе си „международно хайку“.

*

Седемдесетте години на миналия век са решаващи за утвърждаването на хайку на Запад. По това време хайку е един от основните лостове на масовото културно движение, известно с името Ню Ейдж (Ново време) който приема будизма за своя идеология. В България обаче в същото време, както и в Япония, хайку се развива индивидуално като авторска поезия. Например, поетичното търсене на оригинален израз на Иван Методиев е много подобно на пътя, избран от съвременните японски поети („гендай“), освобождавайки своето писане от будистката традиция и обръщайки се или към оригиналния японски анимизъм (който е в основата на японското хайку), или към западните идеи. Едно от тогавашните хайку на Иван Методиев и днес е сред върховете на българското хайку:

Откъде си, премръзнала птицо,
че ме гледаш
с очите на мама?

Този специфичен път на развитие на българското хайку – по-близо до Далечния Изток, отколкото до заобикалящия го Запад, основан на индивидуализма на автора, определя до голяма степен много богатата картина на българското хайку днес.

*

С навлизането на интернет в българското хайку започват да се появява и епигонско хайку. Тези хайку имат своята специфика в България. За разлика от епигонското хайку от епохата на Новото време, където основните модели за копиране са японските класици, преди всичко култа към Башьо, образец за днешните български епигони са различни американски модели за подражание, често със съмнителна поетична стойност.

Епигонското хайку в България обаче е късно и следователно маргинално явление, което може да има само жанрова перспектива.

Можем, разбира се, да говорим за вредното влияние, което епигонските хайку практики имат върху младите поети, които влизат в хайку чрез интернет, а такива поети стават все повече. Но това е специална тема, която изисква организиран обществен отговор. Има ли такъв интерес и възможности? Интересно би било например с техниката на „ключовите думи“ да се съпоставят тематиката и спектърът на епигонското и авторското хайку на български език.

Тук представям тематичния спектър на българското хайку, както може да се види от раздела „избрано хайку“ на антологията Човек:

КЛЮЧОВИ ДУМИ:

човек(2), камък(3), път(3), болка(2), река, вятър, Апокалипсис, пръст, време(2), Ван Гог, извор, ерген, храст, Голгота, лице(2), Самуил(цар), сърп, луна, рак, паяк(2), поглед(3), бял, коса, тяло, къща, сърце(3), гащи, мама(3), птица(2), тежест(2), кос, киго, незрещ, любов(4), прошка, жена(4), име(2), разходка, сълза(2), легло, скакалец(2), сянка(5), празнота(4), аз, всичкосвързващвосъществуване, новини(2), почесване, революция, род, Вселена, дъх(2), дом, свещеник(2), делфин, отражение(2), родина(2), мълчание(4), Еуфория, перла, Марица, Симеон(цар), слънчеви зайчета(3), разочарование, рибар, полуздрач, цвят(2), залез(3), слеп(2), бездомност, тишина, огледало(2), клони, душа(5), отражение, мисли(2), кът, работа, нощ, синьо, очакване, лъч(2), нищо, спомен(6),

*

предшественик, гърди, отсъствие, вино, охрана, надежда(4), свят(3), пиян(3), очи(3), знаме(2), игра, пъпки, дъжд, море, музей, континенти, чиния, злоба, гара, следи, север, трамвай, плач, роса, кукла, самота(2), минало, епоха, език(3), едно, стрела(2), година, звезда(2), мъгла, небе, коледа(4), Родопи, въздишка(3), послание, мит, Бог(2), тютюн, писмо(3), две, снежни човек, йероглиф, ореол, ракия, библейски потоп, Сердика, черен, първа любов, куче(2), Фуджи, късмет, мигранти(2), син, корени, светулки, екватор, лунна светлина, училище, ферма, партиен конгрес, Украйна, затвор(2), мандала, устни, кръст, детство, танц, мъртво вълнение, мъка, букви, протести, мартеници, стопани, ръченица, прякор, гара, България, почерк, Апостол, устрем, берекет, сурва, наопаки, зелен, квартал, гларуси, награда, мак, чужд, песен, детство(2), Св. Богородица, скреж, реликва, дете(2), истина(2), змей,

похотта, стомна, граничар, молитва, брилянти, обич(2), глад, думи, щъркели, аромат, планета, смърт, мечта(4), хистингястис, поет, златна рибка, будители, народ, гнездо, бръчки, мухи, същност, пастир, Богоявление, чешма, южняк(2), влак, тъмно, щастие, целувка(2), съдба, зимни вечер, съсед, Феникс, приятел, спасение, театър(2), пролет, баба(2), пазар (2),

*

бебе, женитба, хоро, шевица, българи, пазар(2), малчугани, беда, пломба, Балкан, самодиви, Кумова слама, седем, веднъж, такси, сеяч, дърво, смет, бедуин, рожба, кръв, стълба, магистрала, пеперуда, отвътре, тротоар, Библия, бедра, музика, интервю, грамофон, светец, гайда, шишарки, паяжина, униформа, парк, букви, снежинка, граница, петна, двумостовие, рисунка, мънисто, коте, коприва, флирт, фосил, прераждане, послание, грях, златно руно, жива вода, кукери, лотоси, лежерност, боровинки, лъв, рана, роса, нелюбов, говор, предчувствия, мирис, райска ябълка, стадо, злодеи, сън, магия, питка, рай, първолаче, светлина(2), ябълка, подкова, лай, здрач, циганка, очакване, село(2), чужд, Пижо и Пенда, джудже, ти…

*

На пръв поглед забелязваме голямо тематично богатство и разнообразие.

Българските поети изразяват целия си живот чрез хайку. Времевият спектър на българското хайку е необозрим.

*

В предговора към американското издание скицирах и показах чрез примери основните идейни и естетически черти на българското хайку. Неговата основа е анимистично мнение, което обосновава присъствието на хан Омуртаг в фундамента на българското хайку. И в българското издание на много по-голяма извадка това се потвърждава. Читателят трябва да обърне внимание на изключително богатото присъствие на фолклорна традиция в българското хайку, като например темите (ключови думи): мартеница, ръченица, шевица, хоро, стомна, гайда, кукери, сурва, коледа, късмет, съдба, душа, магия, Пижо и Пенда, циганка, подкова…

Съществува и силно митологично осъзнаване в теми като: змей, мит, Феникс, райска ябълка, райска градина, златно руно, жива вода, самодиви, библейски потоп, стрела, джудже… Тук трябва да добавим и исторически теми, които ги няма в западното хайку, след това патриотичните теми и едва след цялата тази жива българска традиция в творчеството на българските хайку поети, чак тогава идват съвременните теми, които вървят ръка за ръка със западното хайку.

*

Парадоксално, но въпреки широко прокламирания „будизъм“ в хайку групите, в българското хайку има изключително тесен кръг от поети, за които можем да кажем, че като поети следват пътя на будизма. Причината за това интересно явление трябва да се търси от една страна в самостоятелното развитие на българското хайку, а от друга в изискването на будисткия път.

Основното изискване, „единството на живота и стиха“ е непостижимо за повечето, а това е conditio sine qua non на будистката поезия. Но, ако този кръг от поети е тесен, за сметка на това е изключително качествен. Четирите будистки теми, които виждаме в тази колекция, са: празнота, аз, мандала и всичкосвързващвосъществуване.

Обширен тематичен анализ би довел до цяла книга. Може би в бъдеще трябва да създадем „Български хайку речник“?

Или трябва да се посветим на развитието на българския будизъм, което е пулсиращото сърце на тази колекция?

Първият път изисква големи аналитични усилия, защото изгражда сградата на българското хайку. Вторият път вдъхва живот на българското хайку, прави го жизнено. Японското хайку, върху много по-широка база от няколко милиона поети, има способността да изгради и двата пътя паралелно.

Ще видим дали и с българския ще е така занапред.

[1] Японският кедър на остров Якушима е най-старото живо същество на планетата, на около 5000 години. Изразът 999 години, използван от автора, е метафора за необозримото минало.