ЩУРАВИ ПРИНЦЕСИ – Лора Цветанова

ЩУРАВИ ПРИНЦЕСИ – разкази на Лора Цветанова

И АЗ СИ ИМАМ РОЗОВО МЕЧЕ 

Щурава съм, да, но искам за някого да си дам грижата. Ще играя, сякаш мама съм сега. И аз си имам розово мече, донесоха го и почти е мое копие. И за да не му е самотно, донесоха ми още две. Та имам цели три мечета, за които да се грижа аз сега. Ще ги пазя и обичам сякаш са ми деца. Какво като от сапун са? Едното е розово, казах вече, почти е същото като мен, другото е синьо като небето, а третото като слънчев портокал. Малки са и още не знаят как да пощуреят, но аз ще ги науча, нали съм майка им сега. Нищо, че са българчета, а аз съм от Румъния. Кака ме научи с тях да съм отговорна. Когато те са игриви и аз съм щастлива. С тях меда си ще споделя и ще ги науча на щуроглавица. С тях семейството ни по-голямо е сега. 

ПОУКА:

Хубаво е да учите щуравите мечета и деца на отговорност. Така ги подготвяте за реалния живот и се превръщат в отговорни важни личности! 

ПРИНЦЕСА ДАРИЯ

УВОД

Мислеха я за странна, защото двете й очи са в различен цвят, но всъщност не подозираха какви способности има и коя е тя всъщност.

Това, което тя можеше и правеше, отначало удивляваше всички, но постепенно те свикнаха, а нейната идея бе да опази планетата и да й помогне да се развива към добро, защото тя е дом на всички живи същества. 

НАЧАЛОТО: ДАРИЯ КАТО ДЕТЕ

– Какви са оплакванията на тази малка, красива принцеса? – пита с мил глас лекарката, вглеждайки се в очите й възкликва:

– Леле, тя е… – и млъква. 

– Вълшебна, специално сътворение –довършва думите на лекарката Петър и се усмихва. 

– Такива деца се раждат едно на милион. – казва лекарката и поема в ръцете си Дария.

Слага я на детската кушетка, внимателно съблича блузката й, слага я на везната и вижда, че теглото й е в нормата, след това отчита, че е дълга 82 см, преслушва я за евентуални хрипове, натиска леко с пръсти коремчето й, за да разбере дали напълно са отшумели коликите, присъщи за всяко дете през първите месеци от раждането му.

Когато разбира, че всичко с малката е наред тя пита:

– И какво й е, какво прави всъщност? 

Петър тайно сваля пръстена от ръката си и го прибира в джоба на сакото, за да не се загледа малката в него, докато са в кабинета. 

– Ами плаче по-често от обичайното за децата на нейната възраст – казва той, като докато го изрича, е активирал способността си за пътуване във времето, която да накара Дария в момента да не плаче, дори звук да не издава. 

– Но ето, при мен се чувства добре и не плаче – казва лекарката. 

Лора Цветанова

откъси от “Приключения с мен, Щуравата” изд. „Славчо Николов и Сие“, Шумен, 2023, и “Принцеса Дария”, автор Лора Цветанова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *