КОНТЕЙНЕРИ ЗА РАЗДЕЛНО СЪБИРАНЕ НА СВОБОДАТА НИ – есе на Венелин Терзиев
„Свободата, Санчо, е на върха на копието!“.
Все по-често употребяваме безсмъртната фраза на мъдреца Мигел де Сервантес Сааведра като оправдание за неслучилата ни се свобода или пък за нейното издирване по някакъв странен начин.
***
Казват, че свободата била на върха на копието. Този факт е толкова интересен и любопитен, че ни отправя към търсене на копието, а понякога – и на самата свобода.
За какво ли на този свободен индивид му е било нужно копието – да се брани от свободата или нея да брани от нападателите ѝ.
Все интересни и прелюбопитни могат да бъдат интерпретациите на тази иначе емблематично своеобразна случка. Двамата герои, тръгнали да търсят своето усещане да бъдат свободни, и едва ли са го открили в онзи смисъл на собствената си свободност.
***
Разбирането ни за свобода е толкова лично различно и толкова приятно достижимо, когато имаме усещането за това.
Та нима нямаме своята свобода да ходим по пътеката в двора и да търсим четирилистни детелини или да се взираме в купчинката пръст, която прясно е изровила придошлата неканена къртица? Имаме своята удовлетвореност, че някаква свободност сме проявили в този момент, но какво произлиза от всичко това? Едно празно пътуване в двора, което ни е донесло мимолетно усещане за отсъствие на забранителност.
Постигнахме целта на това си начинание, но какво ни донесе то в краткото изпитание да извървим десетината възможни крачки, да направим няколко завъртания без особени затруднения на главата и да видим, че нещо си стои и все така независещо от нас ще продължава да си стои там, където е било.
Каква прозаичност на разсъжденията, а то свободата било особено важно нещо, което трябва да се случи, но може би още по-важно е – какво от това ще се получи.
*
Свободно и необезпокоявано развяваме списък от висока претенциозност към нашата свободност, а не към резултата от нея.
Трябва времето да ни приучи към опитност, но все е недостатъчно да стори това. Пространството да бъде достатъчно широко, за до побере нашета свободна волност, а то все ограничено се оказва.
Дали не е по-удобно възможно да приберем копието и да не го употребяваме в нашата свободна отбранителност, а да потърсим възможност да сторим нещо по-усърдно значимо за нашата доброжелателна битност. Нали ние хората все отбелязваме, че имаме непрестанно стремление за по-добро живеене в тази твърде съществена относителност на това деяние.
*
В опитите ни да разровим с крак къртичината в двора прозира онова неотстъпчиво намерение да открием нещо, което трябва да е останало там. Бучките пръст са внимателно раздробени в своята хаотична подреденост и водят към вече проправения път на отишлия си обитател, който за малко се е позабавлявал да покаже своето присъствие. Търсенето в множеството от засадените детелинки не дава своята резултатност и оставаме без сигурното пожелание за четирилистния късмет.
*
Времето на мимолетната ни свободност отегчително и рязко се прекъсва от многократните удари по някаква ламарина, идващи от близкия съседен двор. Кънтящият звук нарушава нашата фриволна свободност и ни връща към задължението да изхвърлим кофата с боклук, която неволно сме оставили на пътеката. Нашата свобода попада бързо в близките пластмасови обятия на големия разноцветен контейнер за разделно събиране на свободата ни.
И тук свободата ни е внимателно прибрана в очакване на нейното транспортиране към градското сметище, което ще ѝ даде своята волност на пространството и времето. Тя остава в предвидимото очакване да бъде подредено преработена или изоставена за нещо, което ще се случи по-нататък.
***
На върха на копието остава другата наша свобода. И чака своите копиеносци.
30 юли 2024 г., Болоня, Италия
проф. д.н. Венелин Терзиев
