ХАЙКУ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕХОДИ- статия на Димитър Анакиев
(Седем хайку на Хошинага Фумио)
Хайку творчеството на японския поет от остров Кюшу Хошинага Фумио е видимо белязано от два исторически еле-мента.
Първият е свързан със съдбата на неговите предци от племето Кума, победени и асимилирани от племето Ямато през Средновековието. Хошинага не иска да приеме асимилацията. Чрез своите хайку той възстановява културата на своето племе. Така той публикува речник с 50 ключови думи от неговото племе, изразени чрез хайку, а след това и колекция от негови хайку, наречена Kumaso-Ha (Племето Кума).
Вторият исторически момент е личното преживяване на поета от Втората световна война. Подобно на повечето японски млади мъже от онова време, той преживява болезнена трансформация от националистически ентусиазъм към трезвеност след поражението на Япония.
След войната Хошинага се присъединява към кръга на поетите Гендай, който се формира около Тотa Канеко, който скъсва с японската традиция, победена във войната.
Днес Хошинага е разпознаваем с политическата си активност, която изразява чрез своите хайку – преди всичко в личната си конфронтация с идеологията на национализма.
*
По време на престоя си в Кумамото попитах Хошинага дали е възможно да се победи историята с хайку? Може ли тази малка и крехка форма да победи силата на танковете и оръдията? Той ми отговори: “Хайку е като копче. Дори да е малко, без него този наш свят би спрял.” Този отговор означава, че светът не се управлява от груба сила, а от връзките, която съществуват между всички неща. Има смисъл да се водят политически битки с хайку поезия.
Избрах седем хайку от Хошинага Фумио, които добре отразяват активистката тенденция в неговото хайку. Учудващо е колко актуални са неговите хайку за нашето историческо и географско пространство. Освен вечната си актуалност, неговите хайку се изучават и поради майсторското използване на „ключови думи“ – изкуство, което ние на Запад не познаваме. През призмата на „ключовите думи“ западният читател на поезията на Хошинага Фумио може по-добре да види „хайку майсторството“ като традиционно японско изкуство, което се изучава и усъвършенства през целия живот.
*
Може би тук дължа по-широк коментар: „традиционното изкуство“ предполага монолитна, непроменлива идеологическа система.
В историческите условия на внезапна смяна на идеологията, на която се основава обществото (дошла след поражението) то със средствата си става неподходящо да изрази сложността на житейския опит, през който преминава поетът (мисля, че българските поети лесно разбират тази сложност, т.к. те самите преминават през политически преход).
Ако опростя малко, японските поети реагираха на историческите промени по три начина: някои продължиха да се придържат към традиционната рамка, като същевременно пренебрегнаха социалните промени (водещият поет от тази група е Киьоши Такахама), други напълно отхвърлиха традицията и започнаха да търсят нова идеологическа основа и нови начини на изразяване в хайку (като форма на поетично бягство от реалността), третите се опитат да запазят традиционните изразни средства, но да ги модернизират и използва по нов начин (т.е. да се сблъскат с реалността)
Водачът на тези нови тенденции в японското хайку, обединени около понятието „Гендай хайку“ (съвременно хайку), несъмнено е Тота Канеко.
*
Хошинага Фумио, въпреки че самият той казва, че традиционната рамка е станала тясна и неподходяща за него, за да изрази сложността на своя житейски опит и най-вече промяната в мирогледа, принадлежи към онези поети, които не отхвърлят традиционните техники, но започват да ги използват по нов начин, придавайки им нов смисъл и значение.
Затова при него виждаме 5, 7, 5 и „шасеи“ и „киго“, но по съвсем нов начин. Неговата поезия, освен че критикува тотали-таризма, подчертава силно индивидуалната и колективна цялост – демократичните ценности. Затова днес тя е изключително важна не само за българските хайку поети, но и изобщо. Неслучайно той започва интервюто си с Ричард Гилбърт с перифраза на Башьо „Най-големият дар на хайку е свободата“.
*
тази есен
увеселителният парк
пълен с нацисти
Изглежда като обикновен „chasei“ – обективна скица на реалността, използвана от класическото хайку. Обаче!
В това хайку имаме две „киго“ с противоположна посока на действие (обикновено се казва „киго“ е „дума с намерение“). Първото и основно киго е “есен”, второто киго е “увеселителен парк” (лято). Нито една от тези две киго обаче не е истинска „ключова дума“. Те са там, за да предизвикват безпокойство с противоречията си. Един западняк трудно може да “прочете” това противоречие, но чувствителната душа на поета може би може да го усети.
Истинската „ключова дума“, темата на това хайку е „нацисти“. Асоциацията на тази дума със забавление е ключов аспект на това хайку. Това е хайку, което говори за нормализирането на нацизма в обществото. Каква актуална тема! Сталинизмът се нормализира в България, нацизмът другаде. Тоталитаризмът отново се нормализира, демокрацията е в опасност.
Толкова майсторски написано хайку! Виждаме изразителната сила на техниката на ключова дума, техника, която направи хайку независима поетична форма.
*
Атлетното стъпало
на спортиста сърби – все още
не може да стане Хитлер
„Атлетично стъпало“ е медицинска диагноза и се отнася до гъбична инфекция на стъпало, която е честа и продължителна при мокри условия (като спортни обувки). Често се среща сред посетителите на басейни. Ето защо в Япония „атлетично стъпало“ е киго за лятото ( „басейн“ е киго за лятото). У нас, разбира се, тази медицинска диагноза не е сезонна дума. Ето защо западният читател отново трябва да разчита на своята чувствителност, интуиция и чувство. Още едно майсторско хайку, актуално, вечно.
*
От млади бамбукови
планински бунтовници излитат –
срещу вятъра
Това хайку е апотеозът на личния бунт, борбата за социални ценности вместо социалната пасивност, предпочитана от тоталитарните общества. “Млади бамбуци” е пролет, което означава, че поетът разглежда личния бунт и борбата за социални ценности като основа на трансформацията на обществото.
*
От банковия район:
внезапно разпадащата се светлина
на бойния кораб
Морската тематика изразява лятното настроение, затова корабът тук (независимо дали е боен) е киго за лятото. Но именно защото лятото, времето за почивка на морето) е изразено чрез символичния образ на войната и е свързано с икономическата мощ, този поетичен образ е сложен и многостранен, много подобен на предишното хайку. Умелото използване на ключови думи прави хайку изключително сложно изкуство.
*
Двадесет милиарда
светлинни години лъжесвидетелстване:
вашата кръвна група е „Б“.
В това хайку не виждам киго, но виждам точна алегория, която разказва какво означава да си гражданин втора класа („кръвна група Б”). По мое мнение това хайку майсторски засяга темата за малцинствата (племе Кума) и темата за личната и колективна маргиналност. Ето магическата сила на езика (kotodama shinko).
*
Калмари мента
ченге палеж
невен
Това е едно от най-известните хайку на Хошинага Фумио. Известното хайку „акадека“. „Aкадека“ („червен детектив“) е филмов злодей от японски криминални филми B-продукция. Хайку е написано по модела на детска песен. Типично за Хошинага, той едновременно спазва всички правила на класическото хайку (5,7,5, „киго“) и ги унищожава със същия ход.
Това хайку има цели 5 (пет!) паузи (вместо една), което означава, че стихът няма фокус. Използваните думи нямат логическа връзка помежду си. Тези думи са обединени в хайку стих чрез ритъм (5,7,5), цвят и звук. Акадека хайку е и пълно отрицание на всички западни „дефиниции“ на хайку и на изобретения „жанр“ на хайку. Това хайку също говори колко безсилна и неспособна е западната култура като цяло да разбере хайку. Тук няма логика, а само поезия.
Имах дълга дискусия с Хошинага как да преведа думата „акадека“, така че да има смисъл в друга култура. Накрая избрах думата „ченге“. Ако читателите имат други идеи, ще съм благодарен, ако ги предложат.
*
Към миража на водата
следвоенните бащи
преследват…
Всички велики идеи, които надхвърлят основното човечество, в крайна сметка се оказват илюзии. Забележете как е избрано „киго“ („мираж на водата“ – лято) – за да илюстрира темата на този стих: идеологически илюзии.
Великият хайку майстор Хошинага Фумио.
Димитър Анакиев
