ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН ЗА ЩУРЕЦА – стихотворение на Тодор Билчев

На Кирил Маричков – с дълбок поклон
in memoriam

Един щурец престана да ми пее.
И цялата земя от скръб помръкна.
Кълнах се в него вечно да живее.
Но клетвата ми днес без глас замлъкна.

Че просто съм човек пък той ми каза.
И никога да свири не престана.
А песента му път напред показа.
Щурец ми пее звънко от зарана.

Стоят тополите покрай реката.
Но вече там щурци да пеят няма.
Аз моля те да минеш със душата
последно ти край таз река голяма,

която с песента си я прегази
и вечния живот така издири.
Завета тъй свещен и древен спази –
щурците да умират като свирят.

А аз заклех душата наранена
за тебе в звънка песен да изгрее.
И ето, вече цялата Вселена,
че жив е Маричков, неспирно пее!…

14.10.2024 г. 13.13 ч. Петковден, Русе

Тодор Билчев