ПРИ ЙОВКОВ В КРАСЕН – стихотворение на Тодор Билчев

Вървя по пътя прашен – прав и стрелнат
в небето като телеграфна жица.
С душа, разпъната от безпределност,
аз търся свойта бяла лястовица.

„Певецът на Добруджа”, Иван Коларов

Този последен куплет от прекрасното стихотворение на моя земляк Ив. Коларов е
изписан на табло в къщата-музей на Й. Йовков в с. Красен /Каралий/, заедно със
стихове на А. Каралийчев, Цв. Чачански и Хр. Борина, което ме направи и землячески
духовно съпричастен със с. Красен, за което така символично благодаря и на моя именит
земляк!

На Добруджа по пътищата равни
летим към Красен, Йовков да намерим.
Но Филипова кръчма се изправи.
След нея къща ни отвори двери.

Със Йовков тръгваме в света отново.
През оня, който лудо той премина.
С очи Албена грееше. Без слово.
А лястовичка кацна на комина.

Разхожда ни из времето жената,
коя се Веска Митева зовеше.
Отваря се вратата на душата.
Чифлик край границата пак блестеше.

И виждаме отново красотата
света ни с радост как спасява.
Че грешна, но красива е жената,
на тръгване ни старец известява.

Назад вървим по същите пътеки.
С любов прибираме се ние вкъщи.
И търси бяла лястовица всеки,
душата му, която да прегръща.

29.09.2024 г. 5.05 ч., Обретеник

Тодор Билчев,

снимка: Т. Билчев