В ПОЛЕТ – ЕСЕННИ ЛИСТА – стихотворения на Стоян Михайлов

ДЪЖД ОТ ЕСЕННИ ЛИСТА

Крача сам сред есенна позлата,
полски път и морна тишина…
Ронят си дърветата листата,
сякаш че преследва ги вина.
А каква съдба другар им беше –
суша, ветрове и адски пек…
Стволът исполински се крепеше
със листенце всякое нащрек!
Храниха листата плодовете –
устояха пак до есента…
Нито за момент не ги винете –
„с браво” си изпяха песента!
Вятър ги сега дъждовно рони –
по трънаци сбира с присмех див…
Спирам се заслушан – с глас ме гони
тъжно лист, за този рецидив.
Да, природата е мир на Бога ,
има си закони, свободи!
Раждаш се – делиш успех, тревога
и умираш, друг да продължи!

30.09.2024

ЛЕШОЯДКАТА

Литнала е орлицата там, под облака бял…
Тя е маг, тя е жрицата над света оцелял!
Покорява скалистите и планински била
Пери си обемистите тъй подемни крила!

Горда рее си полета – все напряга очи
Тържествува й волята, но и гордо мълчи
докато от високото набелязала цел
тя променя посоката с полет устремно смел!

Ти негласно охрана си, орлице добра –
даже мърша одрана, на банкет те събра!
Завистливи са хората – гордостта ти не щат
С първа гилза ли, втората теб не ще пощадят!

Те не знаят, че с клюна си и със ноктите зли –
тъй безценна ваксина си, где зараза пълзи.
Регулираш природата осквернена весден.
Тържествуваш над модата, по света устремен!

И догдето те търсиме само в ясния ден
няма да се отърсиме от злодей „супермен“!
Ти си пламенна зрителка, стожер сред скални лъчи –
на живота пазителка, с две непогрешни очи!

ПРЕЗ СУША, ОГЪН И ВОДА

Каква магия думите събуждат,
те битието сбират в дъхав цвят…
С прозирна лекота, без помощ чужда
и разум и копнеж в едно горят!

Как те понася „кончето игриво“
разперило криле, иди го спри!
Кове ти броня, пише реч звънлива –
дори в подковите любов искри!

И тез шестнайсет, тези двайсет реда
пред теб закон са, знаме и мечти…
Като слепец в зората да прогледа,
уверен в изказа пристъпваш ти!

Свободен си, /нецеломъдрен даже/-
запява ти сърцето херувим!
Всевластно, чрез перото да докажеш
с поезия
през суша, огън и вода вървим!

09.10.2024

СЛАВЕЕВА ПЕСЕН

Послушах басът „камертон“ Шаляпин,
Мадона с глас лиричен ме омая…
Ангелогласен Кукузел накрая,
унесе в императорски палати!

А днес ми пред балкона без нагласа,
на клонка разцъфтяла птица спря…
Полиелейно „пред иконостаса“,
там славейче чаровно ми запя!

О чудо, на природата велика –
напев и композиция в синхрон…
Божествен славей – химн за Евридика!

Така Орфей, с гальовни трели в тон
пленително, сърце любящо викат!
А всъщност, пее славейче на клон!

31.05.2024

ЕСЕННИ МОТИВИ

Пее си звънчето пак
в школото на баира…
Срещу безпросветен мрак
децата то събира!
*
Жерави се носят
в пътя си крилат…
Сякаш сенокоси
в небеса редят.
*
Златожълти листи
шари есента…
Украси в мъниста
горски дървеса!
*
Бягат по небето
облачета сиви…
Топлят ти сърцето
там брези красиви!
*
С утрини мъгливи
идваш есен златна…
Над поля сънливи,
спираш благодатна!
*
Ябълки червени
кипрят се в захлас…
Хей деца засмени –
идвайте при нас!
*
Виж асмите пременени
гроздовете стискат…
Българки са те засмени –
дяволски се кискат!
*
Виното бушува –
в бъчвите шуми…
Сякаш лодка плува
в бурните вълни!
*
Есен златокоса –
облак, връх лъчист…
И принцеса боса
по килим златист!

Стоян Михайлов