ВЪВ ФОКУСА НИ: АРТЮР РЕМБО
170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

20 октомври 1854 г., Шарлевил, Франция – 10 ноември 1891 г., Марсилия, Франция
БИОГРАФИЯ
Артюр Рембо Jean Nicolas Arthur Rimbaud е роден на 20 октомври 1854 г. в Шарлевил-Мезиер, Франция. Един от най-великите представители на първото поколение френски символисти. Пише поезия в най-младата си възраст – между 15-тата и 20-тата си година.
Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична. Сама отглежда четирите си деца след като съпругът ѝ ги напуска. Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на литературата прави на 15-годишна възраст. След неколкократно пребиваване в Париж, той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения „Пияният кораб“ на Пол Верлен, който му помага да влезе в средите на парижката бохема.
Верлен, който бил заинтригуван от Рембо, изпратил писмо, което гласяло: „Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те“; този текст бил придружен от еднопосочен билет за Париж. Рембо пристигнал късния септември 1871 г. и живял за кратко в дома на Верлен. Верлен, който бил женен за 17-годишната, тежко бременна Матилда Мауте, скоро напуснал работа и започнал да пие.
Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.
Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с Верлен му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастния поет. 1873 г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с Верлен идва период на дълго странстване между Лондон, Шарлевил-Мезиер и Брюксел. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че Верлен стреля по Рембо и го ранява в ръката. Верлен е подведен под отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница.
През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия. След тази случка започва вторият период от неговия живот – на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877, а през 1878 работи в Кипър за една френска фирма. През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с литература. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак и бива парализиран. В болницата в Марсилия кракът му е ампутиран. Налага се пак да го приемат по-късно в болницата, където на 10 ноември 1891 г. умира. Когато умира, всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес с оръжие.
В литературата Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се, че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на Бодлер. Приживе не издава стихосбирка.
Автор е на следните произведения: Poésies, Le bateau ivre (1871), Les illuminations (1872), Une Saison en Enfer (1873), Lettres.
На български език са преведени голяма част от творбите му. Могат да се намерят на свободен достъп в сайта „Моята библиотека Читанка“ в превод на Кирил Кадийски.
Едно от най-вълнуващите и ценни четива за личността и творчеството на Рембо е есето на Пол Верлен – написано честно, почти безпристрастно, предвид силната връзка и последвалият скандален разрив между двамата.
Известни са десет биографични книги за Артюр Рембо, като една от тях е написана от Jean-Baptiste Baronian, Rimbaud, Paris, Gallimard, coll. „Folio Biographies“, 2009, 285 p. (ISBN 978-2-07-035548-8), представен от Иванка Попова-Велева в рубриката „Преводачът представя“ на бр. 1/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ с кратка биография и превод на разказа му „Полет над площад Руп“.
Освен биографията на Артюр Рембо, Барониан пише биографични книги и за други двама „прокълнати поети“ – Шарл Бодлер и Пол Верлен.
ТВОРЧЕСТВО
ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО
редакционна статия
източник: wikipedia
