ПОЕТ

ПОЕТ – стихотворения на Христина Гложенска

Есента е принцеса, с дълга руса коса
и с очи като кестени живи,
с рокля приказна от ярка червена свила
и ръце ловки и силни, красиви.

Тя лудува понякога като буйна река,
като мека прегръдка ни гали,
тя танцува със вятъра, пее с дъжда
и събужда сърцата заспали.

Щедро дава блага, не пести, не обижда –
плодове ни е скътала, минзухари оставя.
Тя обича, прегръща, не мълчи, не завижда
и на всеки усмивки дарява.

29.09.2024 г.

Поетът до късно стои над книжата,
пее сърцето му, работи главата.
По тъмно си ляга, става във три,
римите гледа добре да нареди.

Малко е странен, леко отнесен,
но пък живота го вижда чудесен.
Вижда го в думи, вижда го цветен,
все си довършва куплета заветен.

Поетът не търси прожектори, слава,
той просто е свикнал да наблюдава.
Ако някой успее да му бъде приятел,
ще има до себе си един вечен създател.

Христина Гложенска