На светлата памет на майка ми Евгения Петкова Дъбнишка (по баща д-р Пеева) посвещавам.
Авторът
РЕНСАКУ „ДЖАЗ“ – ренсаку от 10 танки на Александър Алекс. Дъбнишки
Чети и слушай
със тези танка песен:
„Брой до пет“, Дейвид
Брубек нотите изпя.
Бе филмът:“Ах, този джаз“
Речно камъче
с шупли и пукнатини –
свят, в който влизам
със моите тревоги.
Глъхнат звуци на река
Покрай лика му
живели речни твари.
Милувки с пясък.
Порои са дълбали
дом за скрити времена.
Скрий ме, камъче,
във теб за друго време,
ако го има.
Дори и да го няма,
от води го измисли.
Така във тебе,
търкалян от водите,
тихо ще заспя.
Ще се ронят пясъци,
тъй – снага подир снага.
Надолу нейде
в тиня пясъкът ще спре,
но не ме буди.
Такава е съдбата
и на пясък от звезди.
А пет донася
филм с пъстър шумен блясък
и боли сърце.
Сред ноти камъчето
със теб търкаля джазът.
Спира го легло;
от болка стенат устни
на сама жена.
И тук с целувка свършва
петстишието танка.
“I think you are
a beautiful thing in the world
and I love you.”
И радост склапя
вече гаснещи очи;
филмът е дотук
почти, а камъчето
със него ме прибира.
А долу следват
линк на песен и на филм –
тъй стари те са;
и хубавото вино
не е младо – тъй нали.
Take Five – песен на Дейв Брубек
Александър Алекс. Дъбнишки
