БЕЗСЪННИ МИСЛИ – поезия на Виолета Солникова

Ти ли докосна съня ми,
или птица ранена
опари с кръвта си
душата ми?

*
Прозрачна съм
като сълза.
През мене гледаш
и търсиш други брегове –
примамливи и достижими…
Задържам се едва
на болката върху ръба.

*
Не вярвам
в шепота лъжлив
на вятъра,
поспрял в косите ми
за час.
Но вярвам
в тишината покрай мене,
която ми говори
в нощите без глас.

*
Вървя между добро и зло.
Слаба съм
да се боря с орисията си.
Трябват ми секира и цвете
и ръка, която
да ми подаде и двете.

*
Цял живот препускаме
с крак на стремето
към любовта –
безмълвно отражение
/в една сълза/ на времето.

Виолета Солникова